В нея се изразява дейността на Силистренската община в развитието на местното самоуправление, просвещението, решаването на важни местни, житейски и икономически въпроси. В Кондиката / летописна книга / се съдържат голям брой свидетелства за годежи и разводи, завещания, дарения, договори, спогодителни, уверителни, удостоверения и други.

По време на подготовка на изданието приехме последователността, отразена в Кондиката. Създава се впечатление, че вписванията са ставали безразборно или по- точно, пишещият ги е подреждал по свое усмотрение, според тяхната важност. Тъй като Кондиката е едно книжно тяло, в което страниците имат собствена, оригинална номерация, решихме да не преподреждаме документите, а да ги публикуваме в реда. в който са вписани.

Кондиката на Силистренската българска община се съхранява в Териториална дирекция "Държавен архив"-Силистра. фонд№26К, опис 2, а.е. I (Църковно настоятелство- Силистра).Крайните дати на документите в Кондиката са 1870-1881, а на документите във фонда -1870-1958 г.

Насочваме вниманието на читателите към една друга група документи от същия период, съхранявани в "Държавен архив" - Силистра (Фонд №25 К (Архиерейско наместничество - Силистра), опис 1, а.е. №536). Това са оригинали и чернови на писма, прошения, молби, бележки, протоколи. Почти всички от изброените са вписани в официалната книга - Кондика и са разглеждани като важни проблеми на заседанията на Смесения съвет. Изкушавахме се да ги включим в сборника като факсимилета, дублиращи официалните документи, илюстрация за дейността на българската община. В процеса на работа взехме решение по-голямата част от тях за бъдат издадени в самостоятелен сборник. Особено писмата на Митрополит Григорий и Епископ Браницки до Българската община в Силистра.

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
В предговора на настоящия сборник документи съставителката се спира обстойно върху историческата епоха, през която е писана Кондиката; на възрожденските събития; условията при които са работили българските общини в навечерието на създаването на Екзархията и десетилетието на Освободителната война. Обяснена е методиката при съставяне на сборника. Може би трябва да напомня на читателя, че до създаването на Екзархията- санкционирано събитие чрез съответната нормативна база от страна на Високата порта, в Силистра и други селища с българско население са съществували български общини- «горна» и «долна» [60-'те г. на 19 в.]. Първата, по- висша в йерархията, е имала своето рода законодателни и контролни функции, а втората е фактическата изпълнителна власт. Това напомняне е необходимо, за да разберем защо след 1870 г. местните български общини се наричат «смесени ».

Масовият читател би искал да си отговори и на въпроса, доколко тези Смесени каазалийски съвети са били светски. По правило всички съвети по Българско особено след 1870 г. се оглавяват от висши духовни православни санове. По онова време българските свещеници са най- подготвените общественици, интелигенти и авторитети, участвали в църковната борба, в легалната и нелегална освободителна дейност. Самите съвети са и предмет на новоучредената Екзархия, затова и църквата като чисто българска институция (липсват други държавни, а и официални граждански структури) поема тежкото бреме за оцеляване на народността ни. Но като цяло Смесените съвети са граждански, мирски, светски, институционализира-ни български местни власти.

На пръв поглед Смесеният български съвет в Силистра се занимава с «дребни» проблеми. Веднага искам да напомня, че и тогавашната местна турска власт е имала ограничени пълномощия- полиция, пътища, транспорт, съобщения, данъци, строителство и почти всички други дейности са централизирани.

Общото впечатление, след прочитането на поместените 133 документа е, че дейността на съвета е от изключително важно значение за българското население, за неговата просвета и възпитание в православните традиции, за неговото наци-онално съзряване.,

Настоящият сборник включва 11-ра книга на Кондик^Лъ. Първата, е%>и вероятности: обхваща периода от края на 50- те и 60- те години на 19 в.; отнесена от Йордан поп Георгиев в София през 1904 г. (вж. документи 131 -133); изчезнала по време на бомбандировките през 1943-1944 г. над София.

В качеството ми на редактор и рецензент искам да обясня и някои мой удачни или неудачни намеси по отношение нат. н. нормализация и снемане на текстовете. Ясно следва да заявя, че Кондиката е написана на Новобългарски книжовен език, разбира се с привкус на възрожденски новобългарски език и в период на активен процес на промени и усъвършенстване на езиковите норми. При това списвателите са имали различно образование, школувал и при различни учители, произхождали са от различни краища и от различни социални групи- различно са познавали законите на езика ни, позволявали са си архаизми, диалектизми, понякога са проявявали и пуризьм. Езикът ни и тогава е бил толерантен към турски и руски език (особено в административния стил, какъвто характер има Кондиката), чувства се влиянието на други съседни езици, на немски и френски. Именно при «снемането» на текста се стремяхме да запазим онова възрожденско звучене, «оцветяване» на текста и в крайна сметка стремеж към възможната близост до оригинала. Характерът на изданието позволява това.

s Запазили сме слогови фигури, правописни, езикови и стилни особености («Съ-ветъгй обяви, че и%ои съзнава необходимостта от това, толкоз повече, че при всичките възможни нередности и.ма голямо число деца и в мъжкото и в девическото училище, които, ако би някак по- небрежни към наредбата на училищата, да се разпилеят ще бъде грехота»). Тук извадката от протокол е за възможните пътища за намиране на средства по опазване на училищата в града, за дисциплината и педагогическата практика. Пълното осъвременяване на изречението би прозвучало сухо, скучно и изпразнено от тази топлота и загриженост.

lio различен начин сме постъпвали с определени граматически фигури (например, честият стремеж за писане с главна буква и членуване на главната дума в изречението, която често не е подлог {((решението на Съветът»; «селото Гърлица»)- от по-старата форма: «селото, наричано Гърлица»-, «...от Градът Котел»)- писарят дава, според традицията, допълнителна информация към самото име и счита това за важно.

Редакторска «грешка» е и запазването, при някои думи и части на изречението на носовките (ся, Преосвященство, Святаго).

Запазено е изписването на личните и фамилни имена и православни санове, също според тогавашната традиция.

Направили сме опит «да балансираме» често предхождащите прилагателните съществителни (инверсия), (бюлетина бяла)', при изписването на суми (гроша 5).

Проблем на съставителя и редактора бяха и си остават чуждиците, архаизмите, съкращенията, малкото нечетлив текст, названието на предмети на бита, покъщнина, дрехи, накити, махленски наименования, професии, няколкото посочвания на институции на официалната власт и др. В крайна сметка почти всички «грешки» са отстранени и не е нарушена методиката при подготовката на изданието. Уверени сме, че сборникът е лесно читаем, че той ще помогне на читателя- изкушен и неиз-кушен, млад и стар, да се потопи в извора, да усети времето, да разбере усилията и борбите на нашите деди за опазване на българщината в най- динамичния и епичен етап от националното ни съзряване.

Фактът, че Кондиката е опазена означава, че е съхранена паметта ни, че с изданието се нанизва един важен, безценен бисер в съкровищницата българска, заченат и шлифован в нашата Силистра.
Петър Балев


СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор...................................................................7

Бележки на редактора................................................13

Кондика на Силистренската

българска община 1870-1881 год...............................15

Опис и преписка за и от експедицията

на И. Попгеоргиев през 1904 г..................................188

Географски указател.................................................191

Именен указател .......................................................194

Речник на чужди и излезли от употреба

думи и изрази ..........................................................210

Отзиви на кмета на Общината и на

председателя на Общинския съвет - Силистра.......213

Резюме на английски език.......................................215