Мисис де Уинтър

Продължение на "Ребека господарката на Мандърлей"

Сюзън Хил

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нов, неизползван екземпляр подходящ за подарък.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Петекстон
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 296
Корици:: Меки
Преводач:: Галина Молхова
Категория:: Любовни романи
Тегло (гр.):: 250
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

Глава първа Хората от погребалното бюро бяха като врани, вдървени и черни в колите; наредените покрай пътеката към църквата хора бяха черни, ние също бяхме черни - трогателна, безпомощна група, в очакване да вдигнат ковчега и да го поставят на раменете си и свещеникът да се приготви; и той в дългото си палто беше също така черна врана. А след това истинските врани внезапно излетяха от дърветата и от полето, като грачеха над главите ни. Би трябвало да ми се стори мрачен, тъжен този звук в такъв ден. Но не беше така. Техният крясък събуди радостна тръпка в сърцето ми, както и викът на бухала предишната нощ, и далечното грачене на чайките призори, и едновременно с това сълзите ме задавиха. Действително е, казах си. Сега е. Тук сме. У дома. После, като вдигнах очи, видях ковчега. Спомних си. Но ковчегът не беше черен, този мрачен сандък беше от блед, обикновен блед дъб, а дръжките и орнаментите по ъглите блестяха на слънцето. Цветята върху него сега бяха златни - огромен кръст от хризантеми, заедно с октомврийските цветове на полето около нас, под блясъка на следобедната светлина, бронзови, медни и лимоненожълти и зелено-бели, но над всичко, - този несравним златист цвят.

Ключови думи: Ребека, Мандърлей