"Синът на тоя град" е силна, стилна и полифонична книга със стегната и стройна
композиция. Състои се от десет глави, рамкирани от "предисловие" ("За спомените и чувството")
и "вместо заключение" ("Със синовна обич и болка"). Йордан Нанчев не просто пише
биография, но изгражда животоописание на Асен Златаров, при това задачата му е неимоверно
усложнена, въпреки че времевите и всякакви рамки на биографията са преодолени с лекота.
Защото биографията на човека започва от неговото раждане и свършва с неговата смърт, а
животът на човека започва преди биографията му и продължава след нея.
Дали Йордан Нанчев е успял да се справи с предизвикателствата, пред които се е изправил,
заемайки се да пише "Синът на тоя град"? Предизвикателството да провиди цялостността,
единството в разностранните измерения и проявления на личността Асен Златаров.
Предизвикателството да надникне отвъд видимото за личността, защото личности от такъв
характер се съизмерват не просто с времето, в което живеят, а с вечността, която е тяхно
местопребиваване, не просто с родната България като географско понятие, а с родината
България като "държава на Духа" (по акад. Дмитрий Лихачов).
Йордан Людмилов Нанчев е роден на 2.05.1955 година в Хасково. Завършил е Второ основно
училище "Христо Смирненски" (1969) и Втора гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" (1973) в
родния си град, българска филология във Висшия педагогически институт - Шумен (1979) и
право в СУ "Св. Климент Охридски" (1998). Член на Съюза на българските писатели (2011).
Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ (2012). Работил е като
учител, специалист в Окръжния съвет за култура, уредник и директор на Литературния музей в
Хасково, юрисконсулт. Сега е адвокат. Литературен историк и критик, автор, съставител и
редактор на книги, библиографии, фотоалбуми и документални фотоизложби. Публикувал е
множество изследвания, посветени на живота и творческото дело на забравяни и забранявани
личности от миналото на българската литература и култура, както и десетки рецензии за
новоизлезли книги. Писал е за Александър Паскалев, Йордан Ковачев, Асен Златаров, Пейо
Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Георги Жечев, Иван Мешеков, Иван
Мирчев, Делчо Василев, Владимир Василев, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Йордан Стубел,
Иван Арнаудов, Стела Янева, Петър Берковски, Тодор Запрянов, Нестор Марков, както и за
множество съвременни автори. Освен в местния печат, негови публикации могат да се прочетат
и в литературни сборници, в списанията "Участие" (Стара Загора), "Южнобългарски страници",
"Литературна мисъл", "Септември" ("Летописи"), "Български език и литература", "Везни",
"Пламък", в алманасите "Юг", "Хоризонт" и "Света гора", във вестниците "Литературен
форум", "Български писател", "Словото днес", "Литературен глас", "АБВ", "Век 21?, "Аз
Буки", в електронните списания "Литературен свят", "Книги news", "LiterNet", "Е-лит" и пр.