Смърт няма

Тодор Монов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1986 г.
Език:: Български
Страници:: 272
Корици:: Меки
Художник:: Николай Алексиев
Категория:: Българска проза
Формат:: 20/13
Ширина (мм):: 126
Височина (мм):: 198
Дебелина (мм):: 17

Роман за обикновени работници. Пристигането на нов бригадир на язовирна стена променя отношенията в колектива до инцидент с фатална развръзка. На строежа на язовирна стена пристига нов бригадир - Васил Караджов. Бригадата, която трябва да ръководи, го посреща враждебно. Старият бригадир Пешо открито заявява, че хората не са съгласни с максимализма в работата. Конфликтите се задълбочават. Най-старият от работниците - Златан саботира работата в забоя. Далеч от съпругата си, Караджов се чувства самотен и свободното си време прекарва в лафката на строежа. Така се запознава с Лиляна. Между двамата пламва любов. Мълвата за неразбирателството в бригадата достига до ръководителя на обекта Младенов. На общо събрание той възлага на Караджов задача: в съкратен срок бригадата да укрепи пукнатините, появили се в основата на язовирната стена. На строежа пристига съпругата на Васил - Христина. Тя му съобщава тъжната новина, че никога няма да може да роди дете. Караджов е съкрушен. Въпреки това той не я изоставя, а прекъсва връзката си с Лиляна. Отношението на работниците към него се променя. Младите все по-често го търсят за съвет, а Златан му разказва за живота си. След проливен дъж в забоя става срутване. Работниците са затрупани и изпадат в паника. Караджов успява не само да им вдъхне кураж, но и спасява трима от тях. Последен остава Златан. Краката му са притиснати от паднала греда. Караджов успява да спаси и него, но сам загива под рухналия таван. Строителите не могат да повярват, че бригадирът е мъртъв и твърдят, че продължават да чуват стъпките му. Тодор Монов Тодоров, български писател и сценарист, е роден в село Дерманци, Ловешко, на 06.06.1928 г. в семейство на учители. Завършва гимназия в родното си село (1946) и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950). Специализира кинодраматургия във ВГИК Москва (1962-1963). От декември 1959 г. е редактор в Българска кинематография. Драматург на Варненския театър "Ст. Бъчваров" (1964). От 1972 г. до 1990 г. е сценарист към Студията за игрални филми. Член на СБП, на БКП. Печата от 1947 г. - разказ във в. "Народна младеж". Пише очерци и разказа за печата и радиото. През 1955 г. е специален кореспондент на Радио София за Баташкия водносилов път. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1970-1972). Автор на книгите "Вълнения" (разкази, 1958), "Смърт няма" (роман, 1960, 1986), "Вярност" (повест, 1968), "Снежен човек" (роман, 1976), "Вярност. Снежен човек" (1978, 1988), "Брегът и терасата" (1988). По негови сценарии са създадени филмите "Хроника на чувствата" (1962), "Смърт няма" (1963), "Осмият" (1969), "Десет дни неплатени" (1972), "Компарсита" (1978). Слага край на живота си в почивната станция на СБП в Хисаря на 02.09.1996 г.

Ключови думи: Смърт няма, Тодор Монов