Според традицията Вергилий започва да пише първото си значимо произведение "Буколики" (наричано също "Еклоги") през 42 година пр.н.е. и се смята, че сборникът е публикуван около 39 - 38 година пр.н.е., макар че това е спорно.[1] "Буколики" представлява група от десет поеми, следващи образеца на буколическата хекзаметрична поезия на елинистичния поет Теокрит.
След своята победа в битката при Филипи през 42 година пр.н.е. триумвирът Октавиан Август раздава на своите войници земи, конфискувани от градовете в Северна Италия. Според традицията, сред тях е и имение, разположено край Мантуа, което принадлежи на Вергилий. Загубата на семейния имот и усилията на Вергилий да си го върне чрез поетични петиции по традиция се смятат за основния му мотив за написването на "Буколики". Днес се приема, че тези предположения са необосновани и почиват на некоректни интерпретации на няколко откъса от самите поеми. Действително, в еклоги 1 и 9 Вергилий описва противоречивите чувства, предизвикани от конфискациите, но не сочи никакви безспорни свидетелства, че лично той е засегнат от тях. Читателите често смесват автора с лирическия герой, но съвременните изследователи отхвърлят този начин за установяване на биографични подробности.
Десетте еклоги разработва различни пасторални мотиви. Еклоги 1 и 9 коментират конфискациите на земи и тяхното въздействие върху селския живот. Еклоги 2 и 3 се концентрират върху пасторални и еротични теми, разглеждайки любовта, съответно хомосексуалната и панеротичната. Еклога 4, обръщение към Гай Азиний Полион, наричана понякога Месианската еклога, използва образността на Златния век във връзка с раждането на дете, чиято идентичност по-късно става предмет на спорове. Еклоги 5 и 8 описват мита за Дафнис, еклога 6 - митологичната песен на Силен, еклога 7 - разгорещено поетично състезание, а еклога 10 - страданията на елегичния поет и съвременник на Вергилий Гай Корнелий Гал.
На Вергилий и неговите "Буколики" се приписва утвърждаването в европейската култура на поетичния идеал за Аркадия, подготвяйки появата на латинската пасторална поезия на Тит Калпурний Сикул и Немезиан.
Енеида:
През 19 г. пр.н.е. Вергилий предприема голямо пътешествие до Гърция. Докато е в Атина, се среща с Октавиан Август и след тази среща се отказва от пътуването и се връща в Италия. По време на морското пътешествие Вергилий сериозно се разболява и на 20 септември 19 г. пр.н.е. умира в Бриндизи. Тялото му било пренесено в Неапол. Римският историк Гай Светоний Транквил разказва как, разбирайки че умира, Вергилий моли приятели да довършат няколко стиха в "Енеида", но те не изпълняват последната му воля и скоро издават поемата, която му носи световна слава вече 2 хилядолетия, в непроменен вид.