Стихотворения.
Мария Меранзова е псевдоним на Мария Кадийска. Мария Борисова Джелепова-Кадийска е родена на 29.09.1946 година в гр. София. Учи в 38-училище "Васил Априлов" и в 34 гимназия "Д-р Иван Пашов" в София. В гимназията, в VIII клас, започва да пише стихове. Но след третото стихотворение, което е за Русия, се отказва да продължава да пише, с мотива - "Аз съм българка! ". Първото си стихотворение написва след прочита на биографична книга за Хайнрих Хайне. Второто е за А. С. Пушкин. И фаталното трето стихотворение - за Русия!
След завършване на гимназия кандидатства в СУ "Св. Климент Охридски" физика научен профил и в МЕИ, и за чужбина, за Чехословакия. Приемат я и на трите места. Но чужбината е Ленинград - корабни машини и механизми. Отказва се от тази специалност и записва в Москва - машини и апарати за хранително вкусовата промишленост, като се дипломира като машинен инженер.
1964-1969 г. - следване в Москва.
1969 г. - започва работа в ИПП "Хранпроект", София, като проектант.
1971 г. - продължава след това работа и в преименувания на КИПП "Агропромпроект" - "Хранпроект", където е до 1975 г. като проектант на шоколадови фабрики.
1971 г. омъжва се за поета и преводача Кирил Кадийски, имат две дъщери - Кремена и Венета.
1971 г. отново започва да пише стихове, но пак прекъсва това си занимание.
1973 г. започва да превежда от руски език прозаични книги на руски автори.
1975-1978 г. - става главен проектант на най-големия захарен завод в България - в Камено, Бургаско.
1976 г. - възобновява писането на стихове, започва да се занимава със сериозна литературна дейност.
1979 г. депозира в издателство "Народна младеж" първата си книга със стихотворения "Внезапен смисъл".
1980 г. - печата първото си стихотворение в списание "Септември", след което продължава да участва в литературния печат и в други издания.
1981 г. в издателство "Народна младеж" обявяват анонимен конкурс за издаване на стихосбирка, участва под кода "Кос", спечелва конкурса, но не издават книгата й, била навършила 35 години, а там печатали до 35 годишна възраст.(!)
1982 г. - пише първия си къс разказ - "Топлина на камина".
1983 г. - депозира стихосбирка в издателство "Христо Г. Данов", Пловдив.
1983 г. - Написва първата си приказка за дядото и детето, обикалящи приказни градове. Впоследствие преработена в пиеса за деца "...? "
След 1983 г. превежда от руски и издава в издателство "Народна култура" прозаични книги от съвременни руски автори.
1986 г. започва да пише есета - "Нахълтване в детството".
1987 г. - пише първия си роман - "Лек мирис на парфюм".
1988 г. - пише сценарий по този роман - "Крясъкът" - за участие в конкурс на "Бояна филм".
1988 г. - напуска проектантския институт - пенсионира се по болест.
1989 г. - излиза първата й стихосбирка "Ръцете на света" в издателство "Христо Г. Данов".
1989 г. - излиза стихосбирката й "Вкусът на дъгата" - в САМИЗДАТ на Кирил Кадийски.
1989 г. през ранната есен пише първата си пиеса - "Любов зад станиолени огледала" - любовна драма.
От 1990 г. работи като редактор и коректор в частното издателство на Кирил Кадийски "Нов Златорог".
След 1990 г. продължава да разказва прочетени в руски издания приказки.
1991-2 г. - пише радио варианти на някои свои пиеси и участва в конкурс в радио София.
1992 г. - участва в конкурса на вестник "Стършел" - "Алеко" - за смешен разказ.
След 1995 г. в превод на румънски език излиза книгата й "Слънцестоене".
След 1998 г. излизат книгите й в превод на френски език в издателство в Тулуза. "Ors limite" - "Слънцестоене" и "Отпечатъците на времето".
2000 г. - пише литература за деца - стихотворения, сценарий, роман, приказки; разкази по разказани или преведени на руски приказки на народите.
От 2004 г. живее и пише в Париж, където съпругът й Кирил Кадийски е директор на Българския културен институт.
2006 г. - Получава наградата на книжарница "Фнак" в Тулуза за най-добра книга - "Любовно обяснение". За книгата си със стихотворения "Solstice" - "Слънцестоене", преведена от Боряна Пуейо от български на френски език.
От 1991 г. до 2009 г. в ИК "Нов Златорог" излизат книгите й:
"Слънцестоене"
"Любов зад бюста на Антоан дьо Сент-Егзюпери"
"Протуберанси на очите", където освен стихотворения са публикувани и: драмата й "Зеленият лъч на слънцето или хипнозата на природата" и есето "Нахълтване в детството"
"Искрометни миниатюри"
"Небетресение"
"Отпечатъците на времето"
"Парижки делници - фантазии и реалност"
2008 г. - излиза книгата й с избрани стихотворения и миниатюри - "Нова вечност" в издателство "Захарий Стоянов".
До февруари 2009 г. има написани и непубликувани следните книги: петнадесет романа; десет драми за възрастни и три пиеси за деца; едната от тях - приказка - е за куклен театър "Метафорите - тези крайпътни камъни по пътищата на поезията" - есеистичен размисъл за поезията на Кирил Кадийски; "Живот в потресение" - есета; "Швейк от мохерната партия" - сериозни къси разкази; "Гевреците като цветя" - смешни къси разкази; "Патилата на страшната баба Чутурка" - авторски приказки; пет книги с разказани приказки на народите; книга със сценарии - за игрален филм - "Крясъкът", "Спомени с криле от пламък" - документален филм за поета Кирил Кадийски, "Невероятните приключения на измишльотините - карнавал в лехата за зеленчуци" за детски музикален игрално-анимационен филм, "Смешно отделение или момче с плитка" - за игрален филм - комедия.
Нови книги - в работа:
"Бог е любов" - есета
"Скокът на времето" - критика - есета за писатели, поети, художници
"Живот в потресение" - есета
"Да се надбягваш с дъжда" - есеистичен автобиографичен роман с неопределен край
"Патилата на страшната баба Чутурка" - авторски приказки, също безброй.
Ключови думи: М.Меранзова, 29.09.1946 година, гр. София, първа поетична книга, псевдоним, Мария Борисова Джелепова-Кадийска
