Генерал-лейтенант Атанас Назлъмов (А.Н.) е роден на 15 септември 1863 г. в Болград, Бесарабия (1863 - 1935). Завършва Военното училище в София (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1891).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като ординарец при началника на левия фланг на Сливнишката позиция и се сражава при Сливница и Пирот.
След войната служи в 3-ти конно-жандармерийски полк (1885 - 1886) и 3-ти конен полк (1887 - 1891).
Последователно заема длъжностите старши адютант (1892 - 1893) и началник-щаб на Кавалерийската дивизия (1893 - 1898), началник на Статистическо-топографическото отделение в Щаба на армията (1898 - 1899), командир на 1-ви конен полк (1899 - 1904), помощник-началник на Щаба на армията (1904 - 1905) и началник на Военното училище (1905 - 1907).
От 1907 до 1910 г. е началник на Щаба на армията и ръководи разработването на нов оперативен план за война с Османската империя.
През Първата балканска война (1912 - 1913) командва Кавалерийската дивизия, с която води разузнавателни действия пред фронта на 1-ва и 3-та армия в Лозенградската и Люлебургаз - Бунархисарската операция. Заедно с дивизията воюва при Чаталджа (4 - 5 ноември 1912) и охраната на морския бряг от Родосто до Ерекли.
По време на Първата световна война (1915 - 1918) е началник на отбраната по р. Дунав в участъка Тутракан - Силистра и командващ войските, действащи по левия бряг на р. Дунав.
На 15 юли 1918 г. е назначен за началник на българските войски в Добруджа.
През ноември 1918 г. преминава в запаса.
Автор е на книгите "Действията на кавалерийската дивизия в 1912 г. и 1916 г. в Добруджа" (1927) и "Материали за историята на войната 1912 - 1913 г. Действията на Кавалерийската дивизия. Част I - II" (1913; 1931).
Награден е с военен орден "За храброст" ІІІ степен 1 и 2 клас и ІV степен 2 клас.