Ортодоксия

Лична философия

Джилбърт Кийт Честертън

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Славика
Град на издаване:: София
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 190
Корици:: Меки
Категория:: Философия, естетика и етика
Формат:: 200/130

Предисловие ...................... 5 ГЛАВА ПЪРВА Увод в защита на всичко останало...........9 ГЛАВА ВТОРА Лудият ........................15 ГЛАВА ТРИТА Самоубийството на мисълта..............35 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Етиката в страната на елфите .............55 ГЛАВА ПЕТА Флагът на света....................81 ГЛАВА ШЕСТА Парадоксите на християнството ............99 ГЛАВА СЕДМА Вечната революция .................123 ГЛАВА ОСМА Романтиката на канона ...............149 ГЛАВА ДЕВЕТА Авторитетът и авантюристът "Ортодоксия" - "една от най-радостните книги на нашия век" (Н. Трауберг) не е единственото, макар и да е най-знаменитото религиозно произведение на Честертън. Той е авторът на една от най-добрите и проникновени книги за св. Франциск Асизски, а есето-книга за св. Тома Аквински, независимо от недостатъците му, високо се цени от томистите на нашия век. Все пак редом с "Ортодоксия" можем да поставим само "Вечният човек" (1925) — може би една от най-убедителните апологии на християнството през нашето столетие. Две са, струва ми се основните усещания при четенето на "Ортодоксия". Първо, изумлението от резултата, който постига "приложението" на знаменития английски common sense към сферата на сакралната. Изведнъж се оказва, че ако има нещо сбъркано - то това далеч не е християнството, а по-скоро има "някой", който е сбъркан - тъкмо "съвременния човек" греши, "прочитайки" християнството като доктрина, идеология, институция и пр. Всъщност всичко е толкова просто - внушава ни Честертън - стига само да загърбим своята културна "сложност". Второ, безсъзнателно внушаваното чувство за чудо, за радост и една "сериозна" безметежност, нещо, което бих нарекъл "чувство за живота". "Християнството като квинтесенция на живота" - това е посланието на "Ортодоксия". В деня на смъртта на Честертън се получава телеграма от Ватикана, в която той е наречен "защитник на вярата". Мисля, че важното в случая е истинността на определението, а не откъде точно то е дошло. И накрая: това издание не би било реалност, ако преди време авторът на тези редове (явяващ се "по съвместителство" и издател) не бе срещнал в Москва една удивителна жена - Наталия Трауберг - преводач и изследовател на творчеството на Честертън. Тъкмо тя ме подтикна към осъществяването на това, а надявам се - и на други издания в бъдеще на мислителя Честертън. Така или иначе обаче "Ортодоксия" на български е вече факт. Тъй както и "две по две четири - това не е истина, а е факт" (Достоевски). Емил Димитров

Ключови думи: Джилбърт Кийт Честертън, ортодоксия