Ракия

Матей Хоржава

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Ерго
Град на издаване:: София
Година:: 2016 г.
Език:: Български
Страници:: 160
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 190
ISBN:: 9789548689885

Матей Хоржава (1980) е чешки писател. Прозаичният му дебют "Ракия" е отличен с литературните награди "Магнезия Литера" и "Чешка книга". Живее в Грузия. Думата банат, написана с малка буква, означава област, управлявана от бан (областен управител). Написана с главна буква, е историко-географската област, разположена между реките Дунав, Тиса и Муреш. През вековете е попадала под властта на различни завоеватели, известно време влиза в пределите на Първото българско царство, днес е на територията на Румъния, Сърбия и Унгария. Затова е лесно обясним пъстрият етнически състав на малките села, махали и колиби, разпръснати по красивия, не твърде приятелски настроен към хората край. Най-голямото от шестте чешки села тук е Герник, на немски Вайценрид, на унгарски Сьоренбузаш, с население около 1500 души, възникнало по решение на Австрийската монархия през 1827 г., с цел охрана на външните граници. И тъкмо тук идва да учителства авторът на тази книга, скрит под псевдонима Матей Хоржава. Веднага след появата си книгата "Ракия" бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, "панелно" дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват спомени от срещи с различни места и хора и постепенно пред читателя се оформя калейдоскоп от образи на наши съвременници. Съвсем обяснимо, тъкмо в банатската самота, ненатрапчиво, с много деликатност прозират отправки към Библията ("Стадо"), Евангелието ("Неделята Квазимодо"), към християнската вяра и възхитата от величието на природата. Кратките импресии, имащи общо по-скоро с лириката, отколкото с прозата, внушават на читателя, че човек, който е дълбоко свързан с музиката, световната литературна класика и другите художествени жанрове, не може да бъде истински самотен.