Настолна книга за всеки дом! Отлично ръководство за всеки, който се стреми към по-добро здраве.
Съвети и рецепти за здравословен начин на живот. Съдържа около 60 нейни рецепти с коментар.

Света Хилдегард фон Бинген (на немски: Hildegard von Bingen; на латински: Hildegardis Bingensis), наричана Рейнската Сибила, е немска абатиса, монахиня, мистик, писателка и композитор от епохата на Средновековието.
От средновековните източници не е възможно да бъдат определени точната дата и място на раждане. Предполага се, че е родена в Бермерсхайм фор дер Хьое през 1098 като десето дете в семейството на дребния благородник Хилдеберт фон Бермерсхайм и Мехтилда. На осемгодишна възраст бива поверена на абатисата Юта фон Спонхайм, сестра на граф Мегинхард фон Спонхайм, в близост до бенедектинския манастир Дизибоденберг. Юта се ползвала с голяма популярност и имала много последователки монахини. След смъртта ѝ през 1136 Хилдегард поема създадената от сестра Юта общност, след което групата се пренася в нов манастир в Рупертсберг в Бинген на Рейн. Говори се, че още от дете Хилдегард била болнава и имала видения. През 1141, пет години след избирането ѝ за водач на групата от монахини, получава видение, според което Бог ѝ нарежда: "Пиши каквото виждаш". Средновековните биографии (следвайки типичния модел за скромност, характерен за агиографията като жанр) съобщават, че в началото тя се съмнява в своите видения и ги пази за себе си, но в крайна сметка се оставя да бъде убедена да ги записва.

Умира на 17 септември 1179 в основания от нея манастир в Рупертсберг. Впоследствие двама монаси - Готфрид и Теодорих - написват нейното житие.

Векове наред тя се е почитала като светица, въпреки че не е била канонизирана. През май 2012 г. папа Бенедикт XVI официално я канонизира, а през октомври същата година ѝ присвоява титлата Учител на църквата редом с имената на най-видни теолози и почитани светци.

Пробуждането
През всичките тези години, Хилдегард казва за виденията си само на сестра Юта и на един монах на име Волмар, който ѝ става доживотен приятел. През 1141 Хилдегард има видение, което променя живота ѝ завинаги: "И то дойде... когато бях на 42 години и седем месеца, Раят се отвори и ослепително ярката светлина ме зеслепи и се вля в мозъка ми. Светлината запали сърцето и гърдите ми като огън, който не ме изгаря, но ми затопля... и внезапно аз разбрах тълкуванието на книгите." След това преживяване Хилдегард отново е залята с чувства за неспособност и колебание за действия: "Но, въпреки че чух и видях тези неща, поради съмненията и недоверието от моя страна, и поради многобройните разкази на други хора, дълго време отказвах да разказвам или да пиша за това не толкова заради упоритостта ми, колкото заради скромността ми, докато не бях бичувана от камшика на Господ и не се разболях."

12 век е време на разкол и религиозни промени, и когато някой проповядва различна и нова доктрина, много бързо успява да събере последователи. Хилдегард осъжда разкола, и през целия си живот проповядва срещу него, и по-специално, срещу катарството. Иска виденията ѝ да бъдат узаконени от католическата църква, въпреки че самата тя никога не се е съмнявала в това, че ѝ ги изпраща Бог. Пише писмо до Св. Бернар от Клерво, в което го моли за неговата благословия. Въпреки че отговорите му са чисто формални, тя се обръща към Папа Евгений III, който забранява на Хилдегард да пише за това. За да определни дали нейните видения са изпратени от Бог, той създава комисия, която да посети Хилдегард. Декларират, че тя е истински мистик и не е душевно болна. С одобрението на Папата, на Хилдегард ѝ е разрешено да завърши книгата си "Scivias" ("Научи пътя на Господ"), което ѝ печели популярност отвъд Свещената Римска империя.