Българска мисъль. Бр. 6 / 1928

Л. Н. Толстой - За стогодишнината му (1828-1928)

Колектив

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Град на издаване:: София
Година:: 1928 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 71
Корици:: Меки
Категория:: Периодика

"Бачо Киро бил роден в 1836 год. Син на крайно бедни родители селяни, той остава сирак на шест годишна възраст. Със слугуване се научава да чете и да пише. След което учителства в търновските села около 25 години. Идеален народен деец, един от най-безстрашните и самоотвержени юнаци, той взема в 1876 година начело на четата си, заедно с четите на поп Харитона и Парамакова, най-живо участие в геройското дело на Дряновския монастир и след няколко дневно скитане сам се предава на турските власти в Търново. Когато в следствената комисия го попитали, какъв му е занаятът, той отговорил, че е даскал от 25 години насам, че съчинява песни и че като птичка хвърка от клонче на клонче, да събира цвятъ и да възпява хубостите на природата. А когато го осъдили на смърт, той декламирал турски стихове пред съдиите. Когато официалният му зщаитник се помъчил пред съда да изпроси снизхождение за него: "Не виждате ли, че човекът не е нормален, че е луд, иначе щеше ли да декламира стихове, когато въжето е на шията му". Бачо Киро енергично протестирал и му казал по турски (както ще видим, Бачо Киро е и турски поет): "Вземи си думите назад, аз не съм луд", а после продължил в стихове. Бачо Киро бил обесен в народната си носия, на 28-и май 1876 год в Търново, заедно с Ивана Панов, на мястото, където сега им е издигнат паметник."

Ключови думи: Бачо Киро, Бяла Черква, Шишманов