Зеленият вампир
Петър Бобев
За особеностите на екземпляра

✕

- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът временно не се продава.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.
За изданието
- ИздателствоОтечество
- Град на издаванеСофия
- Година1987 г.
- ЕзикБългарски
- Страници174
- КорициМеки
- ХудожникДимитър Бакалов
- Поредици и библиотекиФантастика № 45
- Категория
- Тегло (гр.)130
- Формат32/70/100
- Ширина (мм)120
- Височина (мм)165
- Дебелина (мм)10
Книгата не е наименована в чест на някой модерен вампир-веган, който смуче
биоенергии и сок от целина. Всъщност, книжката е чиста научна фантастика без да се
откланя към фентъзито. Издадена е преди трийсетина години и можем да приемем, че събитията
се развиват горе-долу тогава. Дори, ако не бяха някои избори на автора, лесно биха
могли да се случват и в наши дни.
А историята е следната: дълбоко в джунглите на Мадагаскар се събират трима
необичайни герои. Ботаникът Иван Стамов е тук по проект на ЮНЕСКО, за да доразвива
дисертацията си за книжните растения и е очарован от богатството, което намира тук след
дългото проучване само на венерини мухоловки. Отец Доминик е мисионер, дошъл уж да
проповядва Божието слово, но мислите му са заети със съвсем друго богатство - пиратско
съкровище, легендата за което е намерил сред аналите на манастира. Третият герой пък е
Ратулу - малгаш, човек от коренното население, който е черната овца на своето село.
Късметът му съвсем му изневерява, когато го обвиняват, че е причинил мор по пилците и е
принуден да бяга.
Пътищата на тримата се пресичат една паметна нощ и се оказва, че водят към едно и
също - владенията на тайнствените третретретре и обожествения от тях Зелен вампир.
Леко напомняща на "Планетата на маймуните", леко на "Изгубеният свят", "Зеленият
вампир" все пак е достатъчно оригинална и вълнуваща. Чудно четиво за два дни, перфектно
побиращо се в дамска чанта.
Cвета на Мадагаскар e изпълнен с екзотика и суеверия. не е ясно каква част от тях са
истина и каква - принос на автора, но се е получило много добре. Малгашките поговорки,
с които е изпълнена речта на Ратулу съдържат немалко смисъл, а споменаванията на
зверовете и духовете, населяващи тази непроходима джунгла потaпят до уши в една нова култура.
Легендите за прадедите - крокодили, магичните лемури и хамелеони, дългокосите
речни "русалки" cа нещо ново и непознато.
На този вълшебен фон споменаванията на БАН, Париж или България, научните
обяснения и като цяло връщането към реалността, не дразни - дори напротив.
Авторът е успял добре да развие и да разкаже за третретретре и е успял да събере
всичко това комфортно в малкия обем на книгата.
Tова е книга, насочена към младежко-юношеската аудитория.
Приятна, бърза приключенска история.
Петър Бобев e pоден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод "Клементина". После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание "Дружинка". Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника "Деца на слънцето" (1955 г.). Атанас Далчев - редактор на списание "Пламъче" - привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература "Петко Р. Славейков" за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
Съдържание/
Изпитание с тангин
Завещанието на пирата
Кръвно братство
Третретретре
Зеленият вампир
Побратим
Пещерният град
Веломоди
Магията на фенерчето
Последните от Лемурия
Благодарността на висшите
Отново несполука
Единственият избор
Пред дървото бог
Динамитът
Два разума
биоенергии и сок от целина. Всъщност, книжката е чиста научна фантастика без да се
откланя към фентъзито. Издадена е преди трийсетина години и можем да приемем, че събитията
се развиват горе-долу тогава. Дори, ако не бяха някои избори на автора, лесно биха
могли да се случват и в наши дни.
А историята е следната: дълбоко в джунглите на Мадагаскар се събират трима
необичайни герои. Ботаникът Иван Стамов е тук по проект на ЮНЕСКО, за да доразвива
дисертацията си за книжните растения и е очарован от богатството, което намира тук след
дългото проучване само на венерини мухоловки. Отец Доминик е мисионер, дошъл уж да
проповядва Божието слово, но мислите му са заети със съвсем друго богатство - пиратско
съкровище, легендата за което е намерил сред аналите на манастира. Третият герой пък е
Ратулу - малгаш, човек от коренното население, който е черната овца на своето село.
Късметът му съвсем му изневерява, когато го обвиняват, че е причинил мор по пилците и е
принуден да бяга.
Пътищата на тримата се пресичат една паметна нощ и се оказва, че водят към едно и
също - владенията на тайнствените третретретре и обожествения от тях Зелен вампир.
Леко напомняща на "Планетата на маймуните", леко на "Изгубеният свят", "Зеленият
вампир" все пак е достатъчно оригинална и вълнуваща. Чудно четиво за два дни, перфектно
побиращо се в дамска чанта.
Cвета на Мадагаскар e изпълнен с екзотика и суеверия. не е ясно каква част от тях са
истина и каква - принос на автора, но се е получило много добре. Малгашките поговорки,
с които е изпълнена речта на Ратулу съдържат немалко смисъл, а споменаванията на
зверовете и духовете, населяващи тази непроходима джунгла потaпят до уши в една нова култура.
Легендите за прадедите - крокодили, магичните лемури и хамелеони, дългокосите
речни "русалки" cа нещо ново и непознато.
На този вълшебен фон споменаванията на БАН, Париж или България, научните
обяснения и като цяло връщането към реалността, не дразни - дори напротив.
Авторът е успял добре да развие и да разкаже за третретретре и е успял да събере
всичко това комфортно в малкия обем на книгата.
Tова е книга, насочена към младежко-юношеската аудитория.
Приятна, бърза приключенска история.
Петър Бобев e pоден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод "Клементина". После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание "Дружинка". Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника "Деца на слънцето" (1955 г.). Атанас Далчев - редактор на списание "Пламъче" - привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература "Петко Р. Славейков" за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
Съдържание/
Изпитание с тангин
Завещанието на пирата
Кръвно братство
Третретретре
Зеленият вампир
Побратим
Пещерният град
Веломоди
Магията на фенерчето
Последните от Лемурия
Благодарността на висшите
Отново несполука
Единственият избор
Пред дървото бог
Динамитът
Два разума
Ключови думи:
фантастика, българска литература, българска фантастика, Петър Бобев, фантастичен роман, зеленият вампир












