Чичерин

Станислав Зарницки, Анатолий Сергеев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 328
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Доля Зидарова
Художник:: Стефан Кънчев
Поредици и библиотеки:: Пламенни борци
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 59/84/16
Ширина (мм):: 137
Височина (мм):: 197
Дебелина (мм):: 20

Георгий Василиевич Чичерин (24 ноември [ст.стил 12 ноември 1872] 1872 - 7 юли 1936) е бил марксистки революционер и съветски политик. Той е бил народен комисар по външните въпроси в съветското правителство от март 1918 до 1930. Когато Троцки става комисар на войната през 1918 г., неговият помощник Георгий Чичерин го замества като комисар на външните работи. Чичерин трябва да заема тази длъжност до 1930 г., но поради лошото му здравословно състояние евентуалният му приемник Максим Литвинов ръководи комисариата от 1928 година. Една от основните задачи на Чичерин е Съветският съюз да бъде признат и да се стабилизира положението му в света. Въпреки краткотрайните им успехи в Унгария и Бавария, комунистическите революции извън съветските граници не сполучват. От друга страна, след победата над белогвардейците и след края на интервенцията на Антантата болшевишкият режим здраво се установява в Русия. "Съвместното съществуване" става реалност и двете страни търсят подходящ modus vivendi. Все още Съветският съюз поддържа Третия комунистически интернационал, наричан Коминтерн, основан през 1919 г. с председател Зиновиев и отказва да плати царските дългове или да компенсира чужденците за конфискуваната им собственост, като на свой ред предявява искания за огромни репарации за интервенцията на Антантата. Особено Коминтернът, състоящ се от комунистически партии от цял свят, посветили се на подривна дейност и революция и явно ръководени от Съветския съюз в съответствие със съветските интереси, представлява постоянна пречка за нормалните дипломатически отношения. Повечето страни гледат на Съветския съюз с неприкрита враждебност и подозрение. Съветският съюз успява да се измъкне от изолацията през пролетта на 1922. Тогава съветска делегация за пръв път взима участие в една международна конференция, проведена в Генуа. Усилията на Чичерин през 20-те години за признаване на страната и за стабилизиране на съветските дипломатически отношения прерастват през 30-те години в по-амбициозна политика.

Ключови думи: Чичерин, Зарницки, Сергеев, биография