Карюха

Михаил Алексеев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 172
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Антоний Димитров
Художник:: Симеон Венов
Поредици и библиотеки:: Панорама № 58
Категория:: Чужда проза
Формат:: 70/90/32
Ширина (мм):: 105
Височина (мм):: 164
Дебелина (мм):: 10

Тази повест на съветския прозаик, лауреат на държавните награди на СССР и РСФСР, герой на социалистическия труд Михаил Алексеев нe е добре позната на широката читателска аудитория. В тази история, разказвайки история за детството на момче в селско семейство през първите следреволюционни години, за трудния селски живот, Михаил Алексеев показва необходимостта от социални промени в селото, подчертава мъдростта на възгледите на трудещите се. Михаил Николаевич Алексеев е руски писател-реалист, публицист, критик, журналист. Ражда се на 6.05.1918 г. в село Манастирское, Баландинска околия (сега Калинински район), Саратовска област. Рано остава без родители: майката умира от глад, бащата, секретар на селсъвета - в затвора в Саратов. След завършване на 7-годишно местно училище (1936), постъпва в педагогическо училище в Аткарск. През 1938 г. е призован в армията. Започвайки службата си като редови войник, Алексеев се демобилизира през есента на 1955 г. с чин полковник. Участва във Великата Отечествена война (сражава се от началото до края в Сталинградската битка, както и при Курската дъга), завършва войната в Чехословакия. Член на ВКП (б) от 1942 г. През 1950-1955 г. е редактор във Воениздат. Завършва Висшите литературни курсове (1957). Заместник-главен редактор на сп. "Огоньок" (1960-1965). Заместник-председател на Съюза на писателите на РСФСР от 1968 г. В периода 1968-1990 г. е главен редактор на сп. "Москва". От 1965 г. е секретар на ръководството на СП на РСФСР, а от 1967 - в УС на СП на РСФСР. Герой на социалистическия труд (1978). През 1970-1980-те е един от лидерите на неформалната "руска партия". Влиза в литературата като писател-баталист. Първият му роман "Войници" (кн. 1 - 1951; кн. 2 под название "Пътища" - 1952-1953) е за войната. Следват книгите "Нашият лейтенант" (разкази, 1955), "Живели двама другари..." (разкази, 1958), "Наследници" (роман, 1957), "Дивизионка" (разкази, 1959), "Вишневият вир" (роман, 1961), "Слатино" (пътепис, 1961, създаден след посещението на писателя в България) "Хляб - име съществително" (повест в разкази, 1964, на бълг. - 1966, НК, превод Паун Генов), "Карюха" (повест, 1967, на бълг. - 1977, НК, превод Антоний Димитров), "Върбица неплачуща" (роман, 1970-1974, Държавна награда на СССР за 1976 г., на бълг. -1976, Партиздат, в 2 тома, превод Сидер Флорин), "Американски дневник" (1971), "Слово в строя" (есеистика, 1975), "Побойници" (роман, 1981), "Рижата" (повест, 1990), "Моят Сталинград" (автобиографичен роман, 1993) и др. произведения. Пише на военна и селска тема, в произведенията му ярко са разкрити особеностите на руския национален характер. Някои от произведенията му са екранизирани: "Жеравче", "Руско поле" и др. Издава Избрани произведения в 2 т. (1972), Събрани съчинения в 6 т. (1975-1977) и в 8 т. (1987-1990). Почетен гражданин на гр. Шчебекино -предградие на Белгород. Лауреат на литературната награда "Михаил Шолохов". Три пъти е депутат във Върховния Съвет на РСФСР. Умира на 19.05. 2007 г. в Москва. Романът му "Окупатори" остава незавършен. Администрацията на Саратовска област съвместно със Съюза на писателите на Русия е учредила литературна награда на името на М. Алексеев.

Ключови думи: Карюха, Михаил Алексеев, чужда проза, проза, Народна култура