Трудът и резултатите от проучването на връзките на Чинтуловия род с други български родове, освен че са родолюбиви, мотивиращикъм сърдечни отношения на взаимопомощ, те ще обогатят националния фонд от исторически знания (в широкия смисъл на понятието). Описаните родословия (при възможност и публикувани) дори да стигнат само до четири-пет поколения назад, ще допринесат за изграждането на богата и разностранна емпирична основа за българското човекознание. Но преди всичко генеалогът издирва и трупа безценно духовно наследство, което предава на днешните и идните поколения -родословното дърво. То е съхранена за бъдещето родова памет, условие за самопознанието, повод за самочувствието - където и да сме, у нас или в чужбина. Тези думи се отнасят по-скоро за читателите, които ще направят своя родов прощъпулник.
Гавраил Стоянов достойно изпълнява дълга си към Чинтуловия род, обогатява родната генеалогия, внася дан в българското човекознание, оставя послание към всеки от нас - да узнаем своя род, да открием родовите си корени, чиито живителни сокове протичат от поколение в поколение.