Изповед

Елизабет Гейдж

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Коломбина прес
Град на издаване:: София
Година:: 1998 г.
Език:: Български
Страници:: 296
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Супер "Романс, Кн. 30
Категория:: Любовни романи
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 12

Пролог Всичко бе затрупано със сняг. Преспите бяха почти два метра. Купчините, оставени край шосето от снегорините, стигаха почти до пътните знаци. В разгара на бурята, в събота следобед и вечерта, всичко бе замряло. До центъра на града можеха да си пробият път само снегорини и моторни шейни, а междуселищните пътища в окръга официално бяха затворени. За щастие електрозахранването не бе прекъснато, но всички обичайни дейности бяха спрели. Няколко местни хора в снегоходки оглеждаха хълмовете над езерото. Всички други си стояха вкъщи. В неделя снеговалежът намаля дотолкова, че улиците можеха да се разчистят и днес хората отново бяха на работа. Малкото момиченце бе вкъщи с Пам, детегледачката, защото майка й бе отишла на интервю за работа. Когато непознатият дойде, Пам беше вътре и гледаше телевизия, а момиченцето правеше снежен човек. Бе висок. В косите му имаше сняг, а красивото му лице бе леко поруменяло от студа. - Здрасти - каза той. - Как се казваш? - Натали - отговори момиченцето. - Какво правиш? Тя се усмихна: - Снежен човек. Непознатият отстъпи и скръсти ръце. - Май много ти остава, а? - снежната топка, която търкаляше момиченцето, бе колкото малка диня. То не каза нищо. - Има ли кой да ти помогне? - Пам - отговори детето. - Ала нейното предаване свършва чак в два. - А-ха - той погледна към къщата. - Е, аз ще ти помогна - клекна, подхвана снежната топка и бързо я затъркаля по двора. Снегът се лепеше, защото през нощта температурата малко се бе повишила, и скоро топката стана почти един метър. - Ето - кимна мъжът. - Като за начало е добре, не мислиш ли? Момиченцето наклони глава и скръсти ръце, преструвайки се на безразлично. - Ами да... - Сега следващата топка - съобщи той и пъхна ръце под мишниците си да ги стопли. - Това е за средната част на тялото. Между другото, знаеш ли как се нарича тя? Средната част от тялото на човека? Детето поклати глава: - Не. А ти знаеш ли? - Знам. Нарича се торс. - Торс! Колко глупава дума. - Да - мъжът се усмихна. - И на мен така ми се струва. Както и да е, хайде да изтъркаляме един торс. Става ли? Когато Пам излезе от къщата, двамата бяха клекнали един до друг. Пам бе пълничко четиринадесетгодишно момиче с руса коса и кожа на лицето, от която се смущаваше. В бързината бе навлякла едно старо яке. - Мога ли да ви помогна?...

Ключови думи: Изповед, Елизабет, Гейдж