Триумфалната арка

Ерих Мария Ремарк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Следи от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 456
Корици:: Меки
Преводач:: от немски Николай Краев
Художник:: Петър Петров
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 128
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 30

Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява като оперира нелегално в частна клиника. Той е един от многото бежанци от нацистка Германия, които живеят под постоянна заплаха да бъдат заловени и депортирани. В тези несигурни времена, когато над Европа тегне угрозата от нова война, Равик среща Жоан - отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака. Макар че Равик не вярва в любовта, съдбата по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагична развръзка. "Триумфалната арка" е екранизирана два пъти - през 1948 година с Шарл Боайе и Ингрид Бергман в главните роли и през 1985-а - с Антъни Хопкинс и Лесли-Ан Даун. Ерих Мария Ремарк е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи. Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен - пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия "Мансардата на бляновете". В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната. След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година - в Клайн Берсен, а от август същата година - в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа "Мансардата на бляновете", който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от "Мансардата на бляновете". През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера. През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии - библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман "Гам", но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) - 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми "Continental". Като редактор на хановерския рекламен вестник "Echo Continental" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.