Новели

Стефан Цвайг

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Допълнително укрепено с тиксо гръбче.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1963 г.
Език:: Български
Страници:: 548
Корици:: Твърди
Преводач:: от немски Димитър Стоевски
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 30

Настоящото издание съдържа: Приказки в здрача, Гувернантката, Огнена тайна, Малка лятна новела, Амок, Жената и природата, Фантастична нощ, Писмо на една непозната, Улица в лунна светлина, Страх, Невидимата сбирка, Случка край Женевското езеро, Двадесет и четири часа от живота на една жена, Мендел-книгата, Лепорела, Разруха на едно сърце. *** Стефан Цвайг (на немски: Stefan Zweig, Щефан Цвайг) е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в семейството на заможен фабрикант. Цвайг е сред първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва си световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби. *** През периода 1900 - 1904 г. Цвайг следва философия и история на литературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия. През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга "Сребърни струни" - импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке. През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни - Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан. По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за "справедлив мир между народите". През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. Когато започва Втората световна война, Цвайг поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба - "Шахматна новела" - и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г. Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от "една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци". Или - с думите на Цвайг, казани за Еразъм: "За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света." В чест на писателя град Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда "Стефан Цвайг".