Зигфрид

Хари Мюлиш

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Чисто нова.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: ПИК
Град на издаване:: София
Година:: 2005 г.
Език:: Български
Страници:: 160
Корици:: Меки
Преводач:: Багрелия Борисова
Категория:: Мистика и загадки
Тегло (гр.):: 215
Формат:: 60/90/16
ISBN:: 9547361325

Хари Мюлиш "ПИСАНЕТО ЗА МЕН Е АВАНТЮРА" В просторния работен кабинет на Мюлиш на известния Лейденски площад в центъра на Амстердам разговаряме за спецификата на творчеството му на фона на нидерландскоезичната литература въобще и за неговите възгледи относно естетическото въздействие на съвременната проза с исторически и философски елементи върху читателя и критическата мисъл. Той самият е много убедителен пример за автор със завидна популярност, който не прави компромиси с читателя, а напротив - като че ли все повече завишава изискванията си към него. Мюлиш, който респектира още с външния си вид - висока, стройна фигура с посребрена гъста коса и изключително живи и изпитателни очи - седи удобно в широкото кресло и очевидно с удоволствие се връща назад към дългия път на плодотворната си кариера. - Господин Мюлиш, начинът Ви на писане доста се различава не само от литературната традиция в Холандия и Фландрия, но и от съвременниците Ви. Вие се откроявате ярко от всичките Ви други събратя по перо. На какво се дължи това според Вас самия? - Смея да твърдя, че нямам много общо с така известната в цял свят натуралистично-реалистична линия в нидерландското изкуство от златния за нас ХVII век и до сега. Всички познават нидерландската живопис на ХVII век (Рембранд, Вермеер, Стеен и.т.) с нейната педантична точност и реалистична насоченост. Това се отнася не само за живописта ни, но и за литературата включително и на ХХ век. Според мен никога не съм се чувствал сроден с тази традиция. - Как обяснявате този феномен? - Както знаете, аз не бих могъл да нарека произхода си холандски. Обичам да казвам, че съм гастарбайтер второ поколение. Майка ми е немска еврейка, а баща ми е австриец. Аз съм роден в Холандия. Израснал съм тук и нидерландски е родният ми език, но манталитетът ми - не. Чувствам се по-скоро сроден с немското културно наследство и философска мисъл. - Каква роля е изиграл произходът Ви при формирането Ви като личност и творец? - Младежките ми години минаха по време на Втората световна война. Тези преживявания и впечатления са толкова силни, че и до ден днешен тази проблематика продължава да ме занимава. Като еврейка майка ми беше преследвана, докато баща ми, би могло да се каже, че по-скоро симпатизираше на немците. В моето семейство (въпреки че тогава родителите ми вече бяха разделени) се конфронтираха екстремите на времето. - Вероятно затова в голяма част от произведенията Ви присъства Втората световна война като епоха или коректив? Имам предвид "Атентатът", "Каменното брачно ложе", "Зигфрид". - Да, разбира се. Аз съм белязан от Втората световна война. Като личност не бих бил какъвто съм сега, ако младежките ми години бяха преминали по друг начин. - Когато казвате, че сте гастарбайтер второ поколение, имате ли предвид, че не се чувствате у дома си в Холандия? В едно интервю твърдите, че сте чужденец в страната си. - Холандия е страна, в която днес трудно може да се говори за хомогенна национална идентичност. Ние имаме не само много чужденци, но вече второ и трето поколение граждани от чужд произход, родени и израснали тук, които на практика са холандци, но едновременно с това носят в себе си и белези от културата и идентичността на родителите си. Вече имаме доста писатели, които пишат на нидерландски, но имат друг етнически произход. Мога да спомена редица имена на писатели от турски, марокански, индонезийски или суринамски произход. Аз се смятам за първо поколение писател от друг произход. Но също като другите съм на практика холандец. Убеден съм, че това е бъдещето на Европа - смесване на култури и етноси. В това отношение Холандия е много напред. - В чужбина (Германия, САЩ) Ви сравняват с Гьоте, Омир и Данте. Америка е във възторг от Вашия роман "Откриването на рая". Пак по повод на този роман в Германия Ви наричат "Гьоте от Лейденския площад в Амстердам". С кого бихте се сравнили Вие самият? - С Гьоте. Мисля, че творчеството ми е сходно много повече, както казах вече, с немската литература. Гьоте оказа силно влияние върху мен. Гьоте е писал в различни направления, занимавал се е с философия, история, естетика, точни науки. Аз също съм опитвал в доста жанрове. В това отношение има значение несъмнено и произходът ми. Трудно бих се сравнил обаче с автор като Кафка, въпреки че той е голям писател. Постигнал е много, но е по-ограничен жанрово. - Това сходство с немската литература очевидно се оказва от голямо значение при рецепцията на Вашите произведения в Германия (не само сред читателите, но и от страна на немската литературна критика, известна като доста строга). - Да, от всички страни, където са излезли в превод мои книги, в Германия отзвукът е най-широк и пресата отделя голямо внимание на творбите ми. - Умението Ви да разказвате е изключително. Бихте ли споделили някои по-лични моменти от творческия процес? Имате ли например чувството, че ходът на действието понякога се изплъзва от авторския Ви контрол? Тръгва ли фабулата, така да се каже, по свой собствен път? - Да, действително, това твърде често се случва. Мисля, че е характерно преди всичко за романа. В началото на работата ми върху един роман съм наясно с основните линии, знам какво бих искал да излезе накрая. В процеса на писането обаче вътрешната логика на разказа се изплъзва от първоначалните ми намерения. Той тръгва, както Вие се изразихте, по свой път и поема своя си развой. За мен писането е авантюра, защото никога със сигурност не знам как ще завърши цялата история. Когато завърша един роман, почти винаги самият аз съм изненадан. Самият разказ за мен не е един вид монолог на писането, а по-скоро диалог между автора и фабулата. - А къде остава читателят, за когото всъщност е предназначен този разказ? - В процеса на писането не мисля изобщо за читателя. Предоставям на него свободата как ще възприеме творбата ми. Това е вече друг въпрос, друг диалог - между него и фабулата. - Последният Ви роман, "Зигфрид", нашумя неимоверно. Главният герой е Хитлер. Не е ли опасно да се създава фикция с исторически личности като Хитлер? Не се ли опасявате, че е твърде провокативно? - Може и да е. Но, както казах, аз не мисля за читателя, а още по-малко за критиката. Изпитвах необходимостта да изясня за себе си феномена Хитлер. Мисля, че го направих със "Зигфрид". Тази тема за мен вече е изчерпана. Сега се насочвам към други теми, но не бързам да пиша. Имам време. - В романа "Зигфрид" много добре боравите с дистанциращи рамки, реализирани посредством вместването на фиктивни персонажи. Същинският разказ за живота на Хитлер е предаден чрез писателя Р. Хертер, който го чува от семейство Фалк. Каква е целта на такава структура? - Едва ли съвсем умишлено съм изграждал тази структура. Трябваше да имам посредник между мен и Хитлер. В случая това е писателят Хертер, който впрочем има много мои биографични черти. Исках той да прилича на мен, за да мога аз да се идентифицирам с него. По този начин се доближавам много плътно до Хитлер, докато същевременно имам дистанцията, позволяваща ми да вникна възможно най-дълбоко в механизма на психологията му. - Как бихте характеризирали романа си? Исторически, философски или като историческа фикция? - Това е несъмнено историческа фикция, но има толкова много философски препратки (Шопенхауер, Ницше), че с право би могъл да се нарече философски исторически роман. - Не смятате ли, че твърде много изисквате от читателя? Не става въпрос само за последния Ви роман, а за цялостното Ви творчество. Вие очевидно не пишете романи, които се четат просто за удоволствие, а които изискват много сериозни познания в областта на историята, философията, социологията. - Да, изисквам много. Но това е стилът ми и виждането ми за художествена литература. Ако някой иска да чете роман за развлечение, без да се напряга много умствено, трябва да посегне към други книги, не към моите. Никоя от моите книги не е за развлечение. И не бих желал такива читатели. Намирам за съвсем нормално, ако читателят ми от време на време трябва да отвори някоя енциклопедия и да направи справка. Така естетическата наслада ще се допълни и с повече познания в не толкова позната за него област. - Кога усетихте, че "Зигфрид" е такъв изключителен роман? След излизането на "Откриването на рая" критиката в Холандия и в чужбина бе единодушна, че такъв връх много трудно може да се повтори. - "Зигфрид" беше моя вътрешна потребност. При писането не съм мислил, че трябва да надхвърля "Откриването на рая". Бях зает с този неуловим за разсъдъка и необясним феномен Хитлер. Дори след като приключих работата си, нямах усещането за нещо особено. Имах чувството, че просто съм свършил това, което трябва. Когато романът се появи на книжния пазар, тиражът от 100 000 броя беше разпродаден само за месец. Бях изненадан от толкова положителните отзиви в пресата. Сега очаквам с нетърпение как ще реагира немската читателска аудитория. Немците са много чувствителни на тема Хитлер. - Мислите ли, че в това технизирано и все по-технизиращо се време книгата все пак ще има своето място? - Разбира се! Контактът със света на литературата чрез книгата ще остане. Не мога да си представя, че екранът на компютъра ще може да замени това преживяване. В Холандия се чете много. Хората купуват по няколко книги наведнъж. Интересът тук си остава много голям въпреки изключителното присъствие на електронните медии. Аз вярвам в книгата. Хари Мюлиш е най-продуктивният съвременен холандски писател. Под перото му са излезли десетки романи, сборници с разкази, есета, пиеси, стихотворения. Творбите му са преведени на почти всички европейски езици, името му е известно и извън границите на Европа. "Зигфрид" е интригуваща историческа фикция с философски измерения, която дава отговор на въпроса кой всъщност е бил Хитлер.

Ключови думи: зигфрид, мистика, Хари Мюлиш, Хитлер