Храмови сънища

Златомир Златанов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично. Следа от леко прегънато ъгълче на предната корица.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Иван Вазов
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 162
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

I. Снадени на различни нива взаимопроникващи обеми в асиметрична композиция; облицовка от варикови плочи в бледите оттенъци на жълтокафяво; по лицевата страна - геометрични фигурки на релефна пластика. Долната част е остъклена и терасирана, но сградата си остава непроницаема, потопена в деконструктивистка анонимност; тесните корнизни ниши подсказват с ироничната си перфорация тъмната ориенталска жилка в един най-скрит и затаен пласт от гробница на източен владетел. (Само каква встъпителна фраза, нали?) Естествено, става въпрос за храмово съоръжение. Стрелките на хронотопа са превъртени и вече улавяме досадното цъкане. Всичко е ясно, пак ще се опитат да ни пробутат някаква история. По-следващото се съдържа в пред-зададеното и баналният му профил заплашва да лъсне съвсем оголен. Волята да разказваш виси разпъната на своя херменевтичен триъгълник. Тя би могла да се обърне против самата себе си, но от това същността й не се променя да бъде нарационна воля на една наративна екзистенция, на която очевидно й е присъщо да се самополага като сказовост. Това не е храм, а текст за храма. Екфрасис. Храмоподобен текст. Текстоподобен храм. Трябва да удостоверим едното за по-действително от другото въз основа на съмнително отчленени и възприети по навик разлики. Животът е сън и сън в съня за друг сън. Именно Храмът е стимулиращото място да бъдеш осенен от провидческо съновидение и култовите служители много добре знаят това. Тоталното битие-към-съня, което ще се опитам да представя в този текст, може би няма нищо общо нито с физиологическия сън, нито с физиологическото бодърствуване. Човешката природа не се е събуждала въобще, ако трябва да се доверим на Ницше и Хайдегер. Но тогава кой е коректният език за описването на това неразбулено в своята заявеност битие? Има го в "Бдение над Финеган", ще отвърнат начаса по-досетливите. Логично е, след като е разказал най-дългия ден на Европа, Джойс да се разпростре и в нейната най-дълга нощ. Най-дългата лингвистична нощ на Абендланд, предназначена за един идеален читател в неговата идеална безсъница. Разгръщал ли е някой въпросната книга? По-скоро тя е предназначена за специалисти, при това страдащи от инсомния. Идеалната безсъница в битието-към-съня е логически парадокс. Набоков е зарязал книгата на 112 страница, Борхес не е дочел дори "Одисей"...

Ключови думи: храмови, сънища, Златомир, Златанов, роман