Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв
път през 1930-31 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа
"На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната,
проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите
са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност.
Странна работа е животът. Съществуваме в постоянен стрес, който не ни пречи
сутрин да бързаме към първата си чаша кафе, а вечер да хапваме спокойно на фона на
новините. Защото през деня, споделяме и четем статии и книги, които ни вдъхновяват да
живеем по-добре и по-здравословно, а вечер, спокойно поглъщаме зелена салата с пилешко
месо, докато водещите обсъждат новите 10 жертви в Близкия Изток. Войната продължава,
а емоциите, за които пише Ерих Мария Ремарк също няма да закъснеят.
Сборникът с разкази "Врагът" се появява за пръв път от 60 години. С успеха
на "Западният фронт на нищо ново" и договорът с издателство Ullstein, което си
осигурява правата на всички бъдещи текстове на автора, Ерих Мария Ремарк е зает със
създаването на трилогията. Втората и третата част излизат заедно в "Обратния път" и
разказите за следвоенни години, вписани в договора, не се споменават в целия водовъртеж
на романите. На 29 март 1930г. в американското списание "Колиърс" излиза първият
от поредицата разкази "Врагът", след който ще последват още пет истории за живота
след войната. "Оръжията преобразяват човека", това споделя Ерих Мария Ремарк в първата
история, толкова близка от чаровните коледни снимки от 1914 г., когато германските
и френските войници сядат на една маса, защото рождеството Христово е повече от тях
и от оръжията, които от обикновени хора, ги превръщат във войници.
"Докато бушуваха сраженията, човешкият живот губеше своя смисъл. Самите оръжия
повличаха хората с дива ярост едни срещу други. Човек оставаше с чувството, че дори
когато всичко живо в обсега на пушките и оръдията измре, те пак ще продължат да
стрелят, докато не унищожат напълно света."
Кога човек се превръща в бойна машина и кога спира да чува сърцето си? Как се
убива брат и кому е нужна тази борба за оцеляване? И как, как да преживееш след края
на войната, загубил свои другари, част от душата и съвестта си и просто да се влееш
в "цивилния" живот?
Краткият сборник с шест разказа е болезнен, но честен. Няма нужда да наричаме
нещата с грешните им имена. Войната е убиец едновременно бърз и бавен и ако някого
куршумите не успяват да застигнат на бойното поле, те обезателно продължават да го
гонят в сънищата му. Шест разказа ще зададат въпроса "Защо? " толкова категорично,
че няма да има нужда от отговор. Трябва да бъдем много наивни, за да повярваме, че
войната се води някъде далеч, а ние само слушаме за нея във вечерните новини. Тя е
тук и сега, а последиците от нея няма да закъснеят. Ако искате да научите какви могат
да бъдат те, протегнете се към "Врагът" на Ерих Мария Ремарк. И не очаквайте пощада...

Ерих Мария Ремарк е германски писател, един от най-известните автори на
антивоенни романи.
Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен - пише няколко есета,
стихотворения и началото на роман, бъдещия "Мансардата на бляновете".
В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в
армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във
Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен
в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в
левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където
остава до края на войната.
След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и
от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година - в Клайн Берсен,
а от август същата година - в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва
романа "Мансардата на бляновете", който е публикуван през 1920 година. Сред причините
по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването
на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от "Мансардата
на бляновете". През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки
край на учителската си кариера.
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии -
библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман
"Гам", но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) - 28 години след
смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930
година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически
текстове за производителя на автомобилни гуми "Continental". Като редактор на
хановерския рекламен вестник "Echo Continental" Ремарк пътува из много страни - Италия,
Швейцария, България, Турция.