Врагът

Ерих Мария Ремарк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Сиела
Град на издаване:: София
Година:: 2014 г.
Език:: Български
Страници:: 92
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Популярна класика
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 7
ISBN:: 9789542814771

Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930-31 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Странна работа е животът. Съществуваме в постоянен стрес, който не ни пречи сутрин да бързаме към първата си чаша кафе, а вечер да хапваме спокойно на фона на новините. Защото през деня, споделяме и четем статии и книги, които ни вдъхновяват да живеем по-добре и по-здравословно, а вечер, спокойно поглъщаме зелена салата с пилешко месо, докато водещите обсъждат новите 10 жертви в Близкия Изток. Войната продължава, а емоциите, за които пише Ерих Мария Ремарк също няма да закъснеят. Сборникът с разкази "Врагът" се появява за пръв път от 60 години. С успеха на "Западният фронт на нищо ново" и договорът с издателство Ullstein, което си осигурява правата на всички бъдещи текстове на автора, Ерих Мария Ремарк е зает със създаването на трилогията. Втората и третата част излизат заедно в "Обратния път" и разказите за следвоенни години, вписани в договора, не се споменават в целия водовъртеж на романите. На 29 март 1930г. в американското списание "Колиърс" излиза първият от поредицата разкази "Врагът", след който ще последват още пет истории за живота след войната. "Оръжията преобразяват човека", това споделя Ерих Мария Ремарк в първата история, толкова близка от чаровните коледни снимки от 1914 г., когато германските и френските войници сядат на една маса, защото рождеството Христово е повече от тях и от оръжията, които от обикновени хора, ги превръщат във войници. "Докато бушуваха сраженията, човешкият живот губеше своя смисъл. Самите оръжия повличаха хората с дива ярост едни срещу други. Човек оставаше с чувството, че дори когато всичко живо в обсега на пушките и оръдията измре, те пак ще продължат да стрелят, докато не унищожат напълно света." Кога човек се превръща в бойна машина и кога спира да чува сърцето си? Как се убива брат и кому е нужна тази борба за оцеляване? И как, как да преживееш след края на войната, загубил свои другари, част от душата и съвестта си и просто да се влееш в "цивилния" живот? Краткият сборник с шест разказа е болезнен, но честен. Няма нужда да наричаме нещата с грешните им имена. Войната е убиец едновременно бърз и бавен и ако някого куршумите не успяват да застигнат на бойното поле, те обезателно продължават да го гонят в сънищата му. Шест разказа ще зададат въпроса "Защо? " толкова категорично, че няма да има нужда от отговор. Трябва да бъдем много наивни, за да повярваме, че войната се води някъде далеч, а ние само слушаме за нея във вечерните новини. Тя е тук и сега, а последиците от нея няма да закъснеят. Ако искате да научите какви могат да бъдат те, протегнете се към "Врагът" на Ерих Мария Ремарк. И не очаквайте пощада... Ерих Мария Ремарк е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи. Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен - пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия "Мансардата на бляновете". В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната. След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година - в Клайн Берсен, а от август същата година - в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа "Мансардата на бляновете", който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от "Мансардата на бляновете". През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера. През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии - библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман "Гам", но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) - 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми "Continental". Като редактор на хановерския рекламен вестник "Echo Continental" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.