Димитър Георгиев Добрович /1816-1905/ е първият български художник с академично образование. Роден е в Сливен, твори през Възраждането.
Между 1834 и 1837 г. Добрович учи в гръцкото училище в Коручешме, Истанбул, където се сближава с Георги Сава Раковски и възприема революционните идеи в гимназията в Атина (1837-1840). Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот, и продължава да учи в атинското Художествено техническо училище (1842-1846), където негов преподавател е италианският художник Рафаело Чеколи. Започва да рисува портрети и става известен като Димитриос Добриадис.
През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия. Още през същата година взема участие във въстанието на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мадзини. Пет години по-късно се дипломира и така става първият български художник с академично образование.
Завръща се в България едва през 1893 г. Умира през 1905 г.
Още в младостта си, Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.
Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са:
* "Портрет на гръцки владика" (1842-1843),
* "Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи" (1842-1847), притежание на Националната художествена галерия),
* "Портрет на момиче" (ок. 1850, в НХГ),
* "Портрет на църковния писател Евгени Булгарис".
Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините "Предачка", "Италианска селянка", "Италианска селянка с делва на главата", "Селска девойка с кози" и др.
По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура "Болно момиче". В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър. При завръщането си в България през 1893 г. излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.
На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.
Албумът е от 15 най-добрите цветни портрета на Д.Добрович и три по обложката.
Текстът с представянето от Петър Щилянов е на български, руски и немски.
Албумът е подходящ за викторини и награди. Тираж 3000 бр.
При търг за картини наддаването за "Италианска селянка" на Димитър Добрович започва от 18 000 лева.
Един от строителите на българското музейно дело Петър Щилиянов почина. Щилиянов посвети живота си на родния град Сливен.
Цялата си образованост, висок естетически вкус, чувствителност към националната традиция, любов към българското изкуство и всеотдайност на делото Петър Щилиянов отдаде, за да изгради колекцията на Сливенската художествена галерия и да я утвърди като една от най-значителните музейни сбирки в страната.
Ключови думи: П.Щилянов, възрожденски художници, Д. Добрович, 1816-1905, Сливен, Инстамбул, Раковски, Гърция, Атина, Р.Чеколи, Димитриос Добриадис, Селимски, Добровски, Италия, Рим, Гарибалди,
