Лирика

Младен Исаев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1961 г.
Език:: Български
Страници:: 333
Корици:: Твърди
Категория:: Поезия

Младен Исаев Младенов е български поет и деец на Българската комунистическа партия, народен деятел на културата. Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г. От 1927 година е член на БКП. През 1926 - 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера - Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател. Заместник-председател на Съюза на българските писатели. Два пъти Герой на социалистическия труд на България, носител на орден "Георги Димитров" и лауреат на Димитровска награда, "Герой на Народна република България" (22 септември 1982). Негова съпруга е поетесата Людмила Исаева. Умира на 14 май 1991 година в София. Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй. Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му и в трите концентрационни лагера. Автор е на текста на известната песен "Родина" ("Високи сини планини"). Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963). Библиография: "Пожари" (1932), "Жертва" (1934), "Ведрина" (1936), "Тревожна планета" (1938), "Човешка песен" (1941), "Война" (1945), "Огъня" (1946), "Младост" (1949), "Звезда на мира" (1950), "Обич" (1954), "Ясни далечини" (1959), "Зеленото дърво" (1963) "Високи сини планини" (1969).