Мигавки

Лъчезар Селяшки

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Българска книжница
Град на издаване:: София
Година:: 2014 г.
Език:: Български
Страници:: 63
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

Ха̀йку или хо̀кку е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии. Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици). Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо. Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката на Арикида Моритаке още през 1465 г. През ХІХ век Масаока Шики предлага израза "хайку", с цел да го ограничи като литературна форма. Лъчезар Селяшки е роден на 26.09.1949 г. в село Сатовча. Завършил е специалност българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Досега са издадени 18 негови поетически книги, между които "Самотни думи" (1991), "Другият глас" (1998), "Знаци" (1998), "Петдесет стихотворения" (1999), "Неутешима игра", двуезична - на бълг. и англ. ез. (2004), "Сърцето на камъка" (2007), "Шепа думи", избрана лирика (2009), "Отломки от Вавилон" (2012), "Съчки в слънцето", избрани стихотворения (2014), "Inny glos", избрани стихотворения в превод на полски език (2014). Автор е и на два сборника с есета, разкази, фрагменти, на една художествено-документална повест и на студията "В поетическия свят на Атанас Далчев". Освен това в България досега са издадени 12 книги с поезия и проза в превод на Лъчезар Селяшки от полски език. Преводи на отделни стихотворения от полските автори Халина Пошвятовска, Стефан Юрковски, Тадеуш Ружевич, Мечислав Яструн, Томаш Яструн, Гжегож Валчак, Марлена Зингер и др. са публикувани в редица български периодични издания. Стихове на Мажанна Келар и Мариуш Гжебалски са поместени в двуезичната (на полски и на български език) антология на полски поети и поетеси, дебютирали след 1989 г., озаглавена "Любов не е думата", 2014 г. Негови творби са публикувани в периодичния печат у нас и в чужбина, в редица алманаси и антологии. Участвал е в международни фестивали на поезията в Полша, Литва ("Май над Нерис") и Лондон. Удостоен е с редица национални и международни награди, сред които се открояват: Номинация за националната награда "Атанас Далчев" за студията "В поетическия свят на Атанас Далчев", Почетен диплом за активна преводаческа работа, издаден по време на VI. фестивал на славянската поезия във Варшава (ноември 2013 г.), Първа награда - "Славянска брошка" и Диплом - на II. фестивал на славянската поезия в Лондон (октомври 2014 г.), Първа награда в категория Дебют на Шестия национален конкурс за учители творци (ноември 2014 г.), Почетна грамота "За принос към българската литература", присъдена от УС на СБП (ноември 2015 г.) и Почетно отличие "Заслужил за полската култура" (4.11.2014 г.). Член е на: СБП, Българския хайку съюз, Славянска литературна и артистична академия и Съюза на преводачите в България.