Отключено

Димитър Васин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: М-прес
Град на издаване:: Севлиево
Година:: 2014 г.
Език:: Български
Страници:: 304
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

Толкова много цветя, целувки и поздравления засипаха поета Димитър Васин на неговата юбилейна вечер, че след слизане от сцената той дълго време не можеше да се съвземе. По случай 70- годишнината си най-видният автор на Севлиево подготви обемно томче с избрани стихове, което носи заглавието "Отключено" и беше издадено от "М-прес". Над триста почитатели, приятели и ценители на поезията от цялата страна изпълниха салона на Народно читалище "Развитие - 1870", за да чуят стихове от новата книга в изпълнение на актьора Милен Иванов. За творчеството на Димитър Васин подробно говори литературният критик Анжела Димчева. Колкото и да си мислим, че в малките български градчета културният живот е замрял, това е поредната заблуда. Хората ценят творците си по места не само на юбилейни вечери. Доказаха го с директно изразената си любов и с множеството награди и поздравителни писма от Съюза на българските писатели, от Славянска литературна и артистична академия, от кметството на Севлиево, от областния управител, от литературни клубове и читалища в областта. Димитър Васин се изповяда с думите: "Още съвсем невръстен взех, че посегнах към книжката със стихове. Така и до днес - отварям сърце и душа за поезията, вярвам в светлината на близки и приятели, търся въгленчето в човешкото око. Начинът ми на живот е непоправим, непоправим съм и аз в издадените си досега 18 книги... Сърцето ми завинаги ще си остане отключено. Повярвайте ми, и на 70 години има емоция, и на 70 години човек може да се радва, да се вълнува." Между поезията и поздравленията звучаха музикални изпълнения на Ценка Горалова (пиано) и Цветина Минева (сопрано). За да почетат поета, бяха дошли: кметът на Севлиево д-р Иван Иванов, зам.-областният управител Ценка Йонкова, членовете на Управителния съвет на СБП Благовеста Касабова и Петър Андасаров, директорът на издателство "Български писател" Боян Ангелов, съграждани на Димитър Васин от с. Дамяново, членовете на литературен клуб "Пеньо Пенев", Дружеството на писателите - Габрово, поетесата Людмила Богословова, представител на Славянска литературна и артистична академия - Варна. Специални благодарности Димитър Васин изказа на своя издател Мирослав Марков, издал "Отключено" като подарък за поета, както и на своите спонсори от "Идеал Стандарт". "С всички тези мои приятели и роднини, с които съм живял, спокойно бих доживял и до сто и четиридесет години" - възкликна Димитър Васин. В посланието до рожденика председателят на Славянска литературна и артистична академия Елка Няголова казва: "Скъпи поете, ти си истински владетел на Подножието. Но следваш и полета на дръзките птици, които се вият нагоре. Ти си от поетите, които се взират нагоре. Оттам навярно идва и тази пунктирана вертикала в поезията ти - от връзката с Подножието и с Високото. И едното, и другото са те научили на най-важното - душата на живота и душата на човека са оня неотменим пъп на поезията, без който тя би била сух хербариен експонат. Скъпи поете, протягам през разстоянията ръце към раменете ти, а заедно с мен - и хилядите ръце на славянството, които ценят теб и твоето перо! " Не по-малко въздействащо беше обръщението на поета Петър Андасаров към публиката: "Запознахме се с Димитър Васин задочно преди 30 години чрез поезията. Винаги съм свързвал вашия град с името на Димитър Васин. Ще ми позволите да цитирам Петър Караангов: "Градовете не са известни със своите площади, а със своите поети! ". Така че вие си имате един поет, който слави града ви! Той е един изключително сърдечен и естествен човек, който умее да владее чувствата си, но понякога не може да ги управлява. Толкова е спонтанен! Пожелавам му дълъг и слънчев творчески път! " А какво да очакват читателите от юбилейната книга? Това е въздействащ с иносказателния си език единен текст, цели 300 страници, отключване на сетивата. В жестовете на магията "Отключено" внезапно хората се прераждат в гълъби - със златни гърди, изплитат в бяло небето, загърбили лъжите на материалното обезчовечаване, избрали простотата на любовта, те са онова непостигнато от човечеството летене, което не всеки има смелостта да опита.