Везни

Алберт Коен

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Здраво книжно тяло без забележки по текста. Печат на втората страница.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 181
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Дебелина (мм):: 10

Албер Коен е швейцарски поет, драматург и писател на произведения в жанровете съвременен и автобиографичен роман. Нареждан е сред най-оригиналните творци във френската литература на XX век. Дългогодишен активист за защита на евреите. Авраам Албер Коен е роден на 16 август 1895 г. в Корфу, Гърция, в семейство на романиоти установили се в Кефалония. Родителите му са собственици на фабрика за сапун. Те се преместват в Марсилия през 1900 г. където търгуват с яйца и зехтин. Учи в частно католическо училище. После постъпва в гимназията на Лицея Тиер, където се дипломира през 1913 г. Там се сприятелява с Марсел Паньол. През 1914 г. отива в Женева, където учи право и завършва Юридическия факултет през 1917 г. Сприятелява се с писателя ционист Андре Спире. После учи в Литературната школа до 1919 г. През 1919 г. получава швейцарско гражданство. В периода 1920-1921 г. опитва неуспешно адвокатска практика в Александрия. През 1919 г. се жени за Елизабет Брошър, дъщеря на протестантски пастор. Имат дъщеря - Мириам. Съпругата му умира от рак през 1924 г. През 1921 г. са публикувани първите му произведения в поетичния сборник "Paroles juives" (Еврейски думи). Първият му разказ "Mort de Charlot" е публикуван през 1923 г. През 1931 г. е играна с успех пиесата му "Езекил". През 1925 г. с подкрепата на циониста Хаим Вайцман за година става директор на "Revue Juive", периодично еврейско издание в Париж за насърчаване на еврейската интелигенция, в което пишат и Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. В периода 1926 - 1931 г. е държавен служител към дипломатическия корпус на Международното бюро на труда в Женева. През 1931 г. се жени за втората си съпруга Мариан Гос. Работата му в дипломацията го вдъхновява да напише първият си роман "Солал". С много хумор и автобиографични елементи се представя живота на млад еврейски дипломат от Кефалония, който се влюбва и жени за нееврейка. Романът става първия от тетралогията "Сага за евреите", която включва после и "Гвоздоед" (1938) и "Божествена красавица" (1968) и "Неустрашимите" (1969). Романът му "Гвоздоед" е екранизиран през 1988 г. с участието на Пиер Ришар и Шарл Азнавур. Романът му "Belle du Seigneur" е удостоен с Голямата награда на Френската академия. През 2012 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Джонатан Рис Майърс, Наталия Водянова и Ед Стопард. По време на немската окупация от Втората световна война през 1940 г. семейството бяга в Бордо, а после в Лондон. През 1944 г. той става адвокат на Междуправителствения комитет за бежанците и член на Еврейската агенция за Палестина. През 1947 г. се връща в Женева, където продължава да работи в комитета за бежанците до 1951 г., когато се посвещава на писателската си кариера. През 1955 г. се жени за третата си съпруга Бела Беркович, с която живее до смъртта си. Албер Коен умира на 17 октомври 1981 г. в Женева, Швейцария. Малко преди смъртта си е удостоен с Ордена на Почетния легион.