Дневник

Богдан Филов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки, много добре запазен екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 811
Корици:: Твърди
Поредици и библиотеки:: Дневници и спомени за българската история
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Дебелина (мм):: 40

Дневникът на проф. Богдан Филов съдържа над 600 страници (около 200 страници баласт са писанията сложени като "увод" на Илчо Димитров-тях читателят сам може да избере дали да чете или да пристъпи директно към документа). *** Филов е учен, сочен за основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България с важни приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е известен с включването на Царство България във Втората световна война на страната на Третия Райх. Архивният фонд на Богдан Филов се съхранява в Централния държавен исторически архив под № 456. Във фонда се намира и неговият оригинален дневник в ръкопис (ф. 456, оп. 1, а.е. 1-12). Той е написан на обикновени тетрадки с много четлив почерк. В същия фонд са запазени и кратки бележки за научните му командировки. С малки изключения дневникът е воден ежедневно. Текстът е автентичен, но правописът е осъвременен. На срещащите се в него текстове на немски и френски език, под линия е даден и преводът на български език. Текстът изобилствува с имена и събития, но бележки се правят само на най-значимите. Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944). Учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Роден е в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Учи в Карлово, Пловдив и София. След това заминава за Германия, където следва класическа филология, както и археология и римска история. Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг. От 1.05.1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г. По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. "Секретен фонд" в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те год.).Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г. Прави разкопки и проучвания в софийските църкви "Св. София" (1910-1912), "Св. Георги", (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1944). Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 - действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г. Действителен член на Германски археологически институт, Руски императорски археологически институт, Австрийски археологически институт, (основател и редовен член) Съюз на българските учени, писатели и художници, София. Дописен член на Пруска академия на науките, Баварска академия на науките, Славянски институт "Н. Кондаков", Археологическото дружество на Унгария, Научно дружество в Гьотинген, Унгарско научно дружество, Нумизматично дружество-Виена, (член) Постоянен комитет за етруски проучвания, Комитет за византийски проучвания-Ню Йорк, Испанско дружество за антропология, етнография и праистория. Почетен член на Археологическо дружество на Гърция. Доктор хонорис кауза на университетите в Атина, Берлин, Будапеща, Падуа. В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15.02.1940 г. с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7.09.1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България. На 1.03.1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца "Белведере" във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.

Ключови думи: Проф. Филов, Третия Райх, Н.В.Цар Борис III, БРП (к), шумкари, Втора световна война, Царство България, монархия