Драмата на генерала

Кольо Колев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Книгата е нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Град на издаване:: София
Година:: 2000 г.
Език:: Български
Страници:: 157
Корици:: Меки
Художник:: Рачо Буров
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 200

Биографична книга за генерал Иван Кинов. Иван Атанасов Кинов е съветски и български военен и политически деец, генерал-полковник, професор, Началник щаб на войската от 15 декември 1944 до 29 октомври 1949 г. Роден е на 8 май 1893 г. с. Лютиброд, Врачанско. Завършва гимназия във Враца. Участва във войните за национално обединение (1912 - 1913) като редник в 15-а пионерна дружина и Първата световна война (1915 - 1918). След Междусъюзническата война се записва да учи в Юридическия факултет на СУ, но не завършва. През 1916 г. влиза в Школата за запасни офицери в Скопие. Взема участие в Септемврийското въстание (1923), след което емигрира в Югославия. През 1925 г. емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия "Михаил Фрунзе" (1929) под името Иван Черкезов. След това става началник-щаб на полк, командир на полк и началник-щаб на дивизия. През 1938 г. завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия. След това е старши преподавател по история на военното изкуство в академията Фрунзе. Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941) и действията на Северния фронт. Завръща се в България на 8 септември 1944 г. с частите на трети украински фронт. На 15 декември 1944 г., след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Кинов е назначен за началник на Генералния щаб. Той остава на този пост по време на войната срещу Германия (1944 - 1945) и до 1949 г. Част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г. От 3 февруари 1947 г. до 10 декември 1949 г. е заместник-министър на войната. Кинов е отстранен от ръководните си постове по време на кампанията срещу Трайчо Костов в края на 1949 и началото на 1950 година. От февруари 1950 до май 1951 г. е председател на Върховния съвет на Народния съюз на спорта и техниката и председател на ДОСО. На 6 май 1951 г. отново влиза в редиците на българската армия. Началник на Военна академия "Георги Раковски" (16 май 1951 - 1954). От ноември 1953 г. е професор по военно изкуство. Първи заместник-министър на народната отбрана (26 март 1954 - 1960). Уволнява се от армията на 21 април 1960. От май 1960 до октомври 1963 г. е посланик на България в Румъния. В периода 1945 - 1962 е член на ЦК на БКП[6]. Награден е с орден "За храброст", IV ст., народен орден "За военна заслуга", II ст. с военно отличие, орден "9 септември 1944", II ст. с мечове, орден "Народна свобода 1941 - 1944", I ст., Орден "Георги Димитров" (1955, 1959, 1963 и 1964) и Званието Герой на социалистическия труд (1964), орден "Кутузов" 1 ст. (СССР, 1945)