Последните флибустиери

Емилио Салгари

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Неизползван екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Андина
Град на издаване:: Варна
Година:: 1991 г.
Език:: Български
Страници:: 233
Корици:: Меки
Преводач:: от италиански Гергана Калчева-Донева
Категория:: Приключения
Дебелина (мм):: 12

Съдържание 1. Страшният кръчмар 2. Лов на духове 3. Пътешествието на една бъчва 4. По Тихия океан 5. На континента 6. В търсене на засади 7. Сред горите на Никарагуа 8. Питонът от пещерите 9. По високата планинска верига 10. Залавянето на дон Барехо 11. Отмъщението на маркиза 12. Сред девствените гори 13. Салът 14. Залавянето на маркиза 15. Съкровището на Великия Качико *** Емилио Салгари (на италиански: Emilio Salgari) е италиански писател на исторически и приключенски романи. Въпреки че е автор на художествена приключенска литература, Салгари е сред малкото писатели на такава тематика, чиито произведения са цензурирани от Главлит. Причината за тоталитарната цензура на Салгари се основава на това, че през 1908 г. е осъществен филмов сценарий на романа му "Картаген в пламъци", на който епичен едноименен тричасов филм сценарист е Габриеле д'Анунцио. Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ "Папуаси" (1883), и пише на издателя, че той вече има "няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър". След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романа и разкази. Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е "италианският Жул Верн"; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения. Салгари сключва брак с Ида Перуци - по прякор "Аида" - с която е щастлив години наред и има четири деца. Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му. След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари. Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки сепуку - по маниера на японските самураи.

Ключови думи: Gli ultimi filibustieri, 1908