Биволарчета

Стоян Ц. Даскалов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1976 г.
Език:: Български
Страници:: 110
Корици:: Меки
Художник:: Илия Бешков, Мариана Генова
Поредици и библиотеки:: Златно сърце
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 6

Съдържа също: Как написах повестта "Биволарчета" - Стойн Ц. Даскалов - стр. 3-10. Стоян Ц. Даскалов е роден във врачанското село Лиляче на 22 август 1909 година. Завършва Педагогическо училище в Лом, Учителския институт в Шумен и славянска филология в Софийския университет.Той създаде грамадно по обем и художествена стойност творчество: "Магдина чука", "Мелницата Липованска", "Път", "Първа дружба", "Стубленските липи", "Поколение без земя", "Есенно сено", "Земя на апостоли", "Предшественикът" и много други.Стоян Ц. Даскалов.Като писател и гражданин той бе близък до народния живот.С особена сила и драматизъм са заредени творбите му, посветени на основния сблъсък - раздялата на селянина със земята.Стоян Даскалов беше самобитен писател. Имаше прям характер. Беше пословично трудолюбив. Недолюбващите го ще кажат: и пословично стиснат. Мисълта му бе подпечатана с неповторимост. Влюбен във врачанската земя, жизнелюбец, той дълбоко и с обич се вглеждаше в света на селския човек и присвитите му, бляскащи очи, виждаха повече от много взиращи се в същия терен.Бивал съм в дома му - в гостната и в работния кабинет. Завиждал съм му за оная " планина" от още неизползвани ръкописи, за картините и рисунките от най-изтъкнати български художници. Бивал съм с него на литературни четения, на срещи на Стоян Даскалов с читатели от градове и села на някогашния Врачански окръг. Свидетел съм как писателят се интересуваше и от най-малките подробности от живота и битието на селските хора.Приживе още се носеше "славата му" на човек, който умее да си отвоюва високи хонорари. Намираха го за стиснат, скръндза. Спомням си, че някаква привечер в град Криводол се опитах, млад и островат, да начена дума за това. Изсилих се дори, че "големият трябва да е голям във всичко"... Той ме гледаше с втренчени очи и мълча известно време. След това каза: "Аз уважавам трудът си и искам той да ми се заплаща, както между впрочем искам да ми се плаща и за пропиляното време. Но дори по-важно от уважението към труда е уважението към свободата. Не съм на щатна заплата - и ако не държех да ми се заплаща според количеството и качеството на вложения труд - тогава ще съм зависим от всеки началник и чиновник... Звънят ми - да съм бил на не знам какъв си комитет, на събрание, на тържество, в жури... Да, ама там седят все чиновници, хора на които им "тече" заплатата. И могат да губят много време. И го губят. Казвам им - за толкова часове аз ще напиша един разказ - значи ми струва еди колко си. Ако много държите да бъда там - плащате."Стоян Ц. Даскалов с Пенка Икономова, Магда Колчакова, Петър Стойчев и Константин Кисимов след премиерата на "Преломът"За Стоян Даскалов са изречени и най-хвалебствените и най-отричащите думи. Бил е и с ореол, и с трънен венец. Назовавали са го и първи, и последен. Литературните и политическите джуджета как ще бъдат забелязани, ако не се покатерят по огромна снага, като тази на Стоян Ц. Даскалов... Аз, обаче, винаги си спомням думите на мама: "Такива хора, мале, в джобовете си бъркат плитко, а в душата си - дълбоко." И наистина дълбоко е бъркал Стоян Ц. Даскалов, за да бъде забелязан още в 1940 година и да му присъдят наградата на БАН за книгата "Магдина чука". Може днес да не се уважават даваните по-късно награди, но те все пак са знак, че писателят е оценяван от съвременниците си. А Ст. Ц. Даскалов през 1950 г. става лауреат на Димитровска награда за романа "Път", през 1967 г. му е присъдено званието народен деятел на културата, втори път лауреат става през 1969 г.Отпечатал първата си литературна творба през 1930 г. в сп. "Светлоструй", Стоян Ц. Даскалов е редовен сътрудник на сп. "Угари", "Кормило", "Златорог", РЛФ, "Жупел", "Бран" и др. Повече от петдесет години присъства в литературния живот. Значителен е приносът му в развитието на детската литература. Неговата самобитност обаче най-ярко се изяви в произведенията, посветени на селото и земята. Той, повече от всеки друг използваше народната реч в стила на повествованието.След промените през 1989 г. литературните издания и онези, които определят "литературната мода" у нас, го забравиха. Тям е нужно да се повторят думите на Елин Пелин: "На Даскалов господ му е дал много, с пълни шепи, голямо богатство и като всеки селянин той започва да си прави голяма къща. И я направи. Къща - да му завиди човек. Творчеството му е един богат дом с врати и вратички, с прозорци, коридори, балкони, входове, че човек се обърква къде по-напред да влезе..."Неговата едра фигура още върви из нашата земя, вее се буйната му коса, очите му гледат косо в нас и питат: вие, дето лесно се отказвате от своите, не се ли отказвате и от себе си? Пиша тези редове в августовски ден, не толкова като напомка за годишнината от рождението на писателя, а с тънката вяра, че българските поколения, че всички ние, рано или късно ще извървим своя път до истината.Враца, 1999 г.