Районът на Градешница е изключително богат на интересни археологически паметници и селища, които бяха проучени чрез системни многогодишни разкопки. В местността Мало поле са разкрити находки от богато селище, обитавано от човешки общества през ранния период на новокаменната епоха (неолит) - шестото хилядолетие пр.Р.Хр. (Николов, Б., Градешница, Праисторически селища, С., 1974; Археология 1975, кн. 1; ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 12-16, обр. 7). Това ни даде възможност да локализираме една нова неолитна култура, която в археологията вече се нарича "Култура Градешница - Кърча" и отговаря по територия на днешна Северозападна България и Югозападна Румъния (Олтения). Обитателите на тази неолитна култура са първите носители на произвеждаща икономика и са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Били развити и някои домашни занаяти като предене и тъкане, кожарство и обработка на кремък и камък.

В местността Луканово дърво, в съседство с Мало поле, бяха направени археологически разкопки на селище от средния неолит, което следва стратиграфски над ранния период на неолита (Николов, Б., ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 17-21, обр. 8-11 и обр. 14). Установено бе също, че културата от средния неолит е хронологично продължение на културата "Градешница - Кърча". Разкрит беше и един некропол с трупоизгаряне в западната периферия на селището в Мало поле (Николов, Б. Изв.муз. СЗ България, т. 2, 1978, с. 19-27).

В местностите Градището и Калето бе изследвана чрез разкопки непозната досега праисторическа култура от първия период на медно - каменната епоха (енеолит). Тя стана вече световно известна и в науката се нарича "Култура Градешница". (Николов, Б., ИАИ, т. XXXII, 1970, с. 231-253). В това селище бяха намерени глинени плочки с писмени знаци и пиктограми, които представят най-древната писменост в Европа (Николов, Б., Археология, 1970, кн. 3, с. 1-7; Студиа праисторика, 1988, кн. 8, с. 166-184, на френски език). Събрана бе богата колекция от глинени идоли, които са редки образци на праисторическата пластика (Николов, Б., Археология, 1970, кн. 4, с. 56-57 списание Изкуство, Богове от глина, 1972, кн. 9, с. 36-40; Изкуство, 1981, кн. 9-10, с. 4-46 и списание Архитектура, 1973, кн. 8, с. 36-38).

В местността Калето са развалините на крепост от късноримската и раннобългарската епохи. Над праисторическия културен пласт от медно - каменната епоха бяха открити латински надписи на камък, бронзова пластика и много керамика (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 222, обр. 9 и 10). Същата крепост е използвана и през Второто българско царство и е разрушена от османските нашественици. Непосредствено до крепостта са разкрити средновековно селище и неговият некропол. Северно от Калето долу в низината има също останки от средновековно селище. Тази местност се нарича Селището (Николов. Б., Градешница. Враца, 1963, 47 с.). На 2 км северозападно от селото е манастирът "Св. Йоан Предтеча". Църквата и манастирът са строени през 1861 г., а двукатната манастирска сграда в 1865 г.
Плочката от Градешница е открита през 1969 г. в северозападна България (с. Градешница, област Враца). Заедно с плочките от Тартария тя е важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като плочките от т.н. Винчанска култура.

Плочките са датирани около 5-то хилядолетие пр.н.е. и в момента се пазят в Регионалния исторически музей в град Враца. [1] През 2006 г. тези плочки са обект на внимание в българските медии поради претенциите на Стивън Гайд (Стефан Гайдаров) от "Института за интуитивен анализ", Лонг Бийч, Калифорния, който твърди, че е дешифрирал плочките.[2][3]