В книгата животът и пътищата на героите, макар и по различен начин, се пресичат със съдбата и делото на Васил Левски. Тези герои са предимно от източния край на Софийското поле, с чиято съдба и история авторът е дълбоко свързан. Той не си поставя задача да изследва в детайли биографиите на отделните дейци, а да събере късове от техния живот, оставили следа в паметта на поколенията.
ОТКЪСИ:
- (стр.11) През есента на 1870г. в София пристига Васил Левски Той сметнал, че тук има създадена добра почва за революционна дейност, среща се с патриотично настроени първенци, учители и духовници като хаджи Мано, Д.Трайкович, хаджи Боне (Боне Хаджипетров Хаджибонев - 06.08.1818-12.05.1895) - търговец и собственик на кръчма с хан. Деен член на Софийския революционен комитет и съратник на Васил Левски След освобождението помощник-кмет на столицата. Оставил записки. Според него комитетът в София е основан през 1869г.
Местните комитети по селата се оглавяват от изпитани родолюбци като поп Пато от Мировяне, ... поп Къшо от Горни Лозен, ... Стоян Котев Ваказов от Бистрица и много други.
- (стр.20) ... на тази може би една от първите срещи с шопите, Левски най-напред разкрива себе си. Те разбират, че този човек носи огън в сърцето си, заобикалят го и със "зяпнали уста" го слушат. Левски завладява тези груби мъже с напукани ръце и вижда в очите им искрата на надеждата и готовността им за саможертва. Но той усеща и това, че шопът може да не те разбере, да не те приеме, да те изгони дори, но няма да те предаде...
- (стр.29) Резервна явка се очертава ханът на хаджи Боне Петров, който известно време замества председателя на комитета Христо Тодоринов. Хаджи Боне пише в дневника си, че куриер на Централния комитет е Тодор Пеев. Той носил комитетска поща до този център, откъдето излизат лъчите на три тайни пътя.
Първи....
Втори. Трайкович - ханът на хаджи Боне Петров на Солни пазар - бързата воденица край Враня - ханът на Иван Мадарски в Горни Лозен - пътят за Самоков през Лозенската планина.
Трети....
Един от пътищата за Македония минава през София: Бистрица-Железница и на юг. Хората са превеждани от Никола Крушкин-Чолака.
- (стр.90) Горнолозенският революционен комитет постепенно се превръща в средищен, обединил селата Нови хан, Барнево, Казичане, Герман, Горубляне. Куриер на това средоточие е поп Донко от Герман, приятел на Мадарските. Въоръжен до зъби под попските одежди, с пронизващ поглед и смръщени вежди, висока калимавка с двойно дъно за тайната поща, поп Андон Петров непрекъснато обикаля селата уж да събира милостиня за Германския манастир, а върши комитетските си поръчения. Спирките по неговите тайни пътища са винаги сигурните ханове на Иван Мадарски и брат му Ристо Самоковецо.
- (стр.99) ХАДЖИБОНЕВИ ОТ ГЕРМАН. Търсейки сподвижници на Васил Левски в Софийско, тръгнах по следа, отиваща в Герман, село отколе опиращо в Искъра, а сега напряло да върви нагоре, към Лозенската планина. По тази планина са отеквали стъпките на Апостола, когато обикалял Шоплука.
Не случайно в училището в Герман е окачен портретът на поп Донко, пренасял тайната поща под носа на турската власт в хана на хаджи Боне, всъщност в хана на брат си.
А хаджи Боне по онова време е притежавал много земя. Негови са имотите, върху които по-късно е построен дворецът Враня. Там имало къщи с големи чардаци, затова чифликът е наречен "Чардаклъ". У племенника на хаджи Боне, проф.Васил Стоилов е запазена снимка, направена пред входа на този чифлик. Освен хаджи Боне, поп Донко и селяни от Герман на снимката личат и Стоян Заимов, Христо Македонски, митрополит Матей Белчев и един, който прилича на Тодор Пешев....
"Този софийски комитет, на когото аз бях член, беше се составил още на 1869-та година. Тодор Пеев, който беше пощальон на Централния комитет, кога донесеше писма и други книжа, като вестници и др., ще замине, дето е удумано предварително с него и дето има някои от членовете на комитета, покрай дюкяна му, и ще каже на познатия член: "Добър ден! ". А той, членът вече знае какво е този "добър ден" и веднага ще се разпореди да стори известие на другите членове на комитета, които бяха около десетина души - добри и най-верни, които заседаваха в събранията. А пък имаше и други, които полузнаеха за маловажните работи, на брой около 50 души..."
При второто посещение на Васил Левски в Горни Лозен, поп Донко го превежда от Герман край Гьоло, през Могилите и в местността Пещуница го предава на Алексо Къшов. Апостола бил облечен в търговски дрехи.
След Освобождението цар Фердинанд обсебва чифлика на хаджи Боне и построява дървен дворец. Опитва се да купи и Бързата воденица, но мелничарят решително се противопоставя. А Бончо Хаджибонев започва да води дела, за да възвърне земята на баща си.
- (стр.102) И ТУК СИ МИНАЛ, АПОСТОЛЕ. Бистрица е едно от най-старите села в Софийско. То върви през историята редом с Бояна и Яна, отразени в народните предания като трите дъщери на неизвестен български болярин....
- (стр.123) НЕПОГИВАЩО ПЛЕМЕ. Тодор Пешов е първият избран кмет на София. Заема се с построяване на паметник на Васил Левски, подпомага училищата.
За да привлече по-образовани хора към управлението на София, Марин Дринов прави подробен списък, като от София посочва: Тодор Пешов, Иванчо Андреев, хаджи Боне Петров, Димитър Ножаров Димитър Хаджиманов... Непогиващо племе.
Ключови думи: И.Станоев, Васил Левски, сподвижници, Софийско, река Мътеница, Тоне Крайчев, Стоян Велко Софийски, Братя Илчови, Раковица, Лозен, поп КъщоХаджибоневи, Герман, Сава Филаретов, думи, чужди, остарели, диалектни, литература
