"Калила и Димна" е сред основополагащите текстове на световната култура.
Проникването и разпространението на книгата из континенти и епохи напомня борхесов сюжет
и може да се предаде с прочутата му метафора за градината с разклоняващи се пътеки.
"Калила и Димна" е литературно-дидактически паметник на арабски и персийски. Книгата
произхожда от индийската "Панчатантра", преведена през VІ в. на средноперсийски. Тогава
тя получава името "Калила и Димна" по имената на двата чакала - основни действащи лица
в първата глава. Авторизираният арабски преразказ, дело на Ибн ал-Мукаффа се появява
през VІІІ в.
"Калила и Димна" е книга с рядка съдба. Индийският оригинал е изчезнал
безвъзвратно. Запазило се е предание, според което персийският цар Анушируан изпратил
своя лекар Бразауи да открадне от индийската съкровищница книгата, по която индийските
царе управлявали страната си, та да може с полученото знание Персия да надмине
Индия. Бразауи превел книгата на пахлави (староперсийски), но и този превод изчезнал.
От пахлави "Калила и Димна" била преведена на старосирийски и арабски. Арабският
превод на Ибн ал-Мукаффа е направен през 750 година.
Според арабистката Бетси Шидфар: "Въпросът не се свежда до наличието или отсъствието
на отделни елементи от санскритския оригинал в "Калила и Димна", а до това, че пред
нас всъщност е съвършено ново съчинение. Между "Панчатантра" и нейния арабски превод
съществуват множество различия в светогледа. Произходът на "Панчатантра" потъва дълбоко
в индийския фолклор. За разлика от нея "Калила и Димна" е напълно съвременна книга.
В "Калила и Димна" ярко се очертават два стила - на мислителя-философ и на
чародееца-разказвач, съчетаващи простонародния разказ с философски прозрения."
Тъкмо от превода на Ибн ал-Мукаффа тръгват многобройните по-нататъшни преводи
и метаморфози на текста. През ХІ в. Симеон Сиф превежда творбата на гръцки, погрешно
предавайки собствените имена, той прекръства книгата на "Стефанит и Ихнилат". В тази
версия тя прониква в славянските езици. През ХІІІ в. "Калила и Димна" се превежда на
староиспански и древноеврейски, а оттам и на латински. Накрая след многобройни преводи
творбата достига обратно Индия, където индийците били поразени от тази нова, непозната
творба.
Повечето от сюжетите на "Калила и Димна" влизат във фолклора на всички народи,
повлияват творби като "Декамерон" на Бокачо, басните на Лафонтен и Крилов.