Ореховица

Древна, настояща, бъдеща...

Гергина Давидова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Незначителни забележки.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Инфопринт
Град на издаване:: Плевен
Година:: 2007 г.
Език:: Български
Страници:: 345
Корици:: Меки
Категория:: История и археология
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 20

Орѐховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. География Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111,727 км, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км. На изток землището е ограничено от хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове. Климатът е умерено-континентален. История Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец“ над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото. Край селото има древен римски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър. Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век. Селото е регистрирано като „войнушко“ в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица“, „Чифте Раховица“, „Свирча“ и „Чингене-сарай“. Някога в тази местност е имало три села, едно от които – татарско. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях“, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата. Културни и природни забележителности: Църквата „Свети Симеон Стълпник“ е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 г. от врачанския митрополит Константин. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище „Христо Смирненски“ също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912 – 1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914 – 1918. Паметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: 1 януари 1914 г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей. Гергина Давидова е родена на 03.05.1939 г. в с. Ореховица, Плевенска област.Живее и твори в град Червен бряг. По професия е учител. Автор е на книгите "Палави пътеки" (1999, първо издание) - разкази, "Сватба в гората" (2002 г.) - поезия и проза за деца, "Зайко футболист" (2005 г.) - поема за деца, "На спомените въглените викат" (2007 г.) - поезия, "Ореховица - древна, настояща и бъдеща" (2007 г.) - краеведски летопис, "Заревото на Охрид" (2007 г.) - краеведски летопис, "Ято наше, на добър път" (2009 г.) - стихове и гатанки за деца, "Поетичен азбучник" (2014 г.) - поезия за деца, "Палави пътеки (2015 г.- второ издание) - разкази, и "Майчица" (2019 г.) - разкази.

Ключови думи: Ореховица, Гергина Давидова