Портрети

Богомил Райнов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Твърди кори, гръб текстил, запазена обложка . Нова, не е ползвана. Листовете не са отваряни.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 356
Корици:: Твърди
Художник:: Антон Радевски
Категория:: Изкуства и науки за изкуствата
Тегло (гр.):: 440
Формат:: 84/8/32
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 20

Едгар Дьога Александър Стайнлен Франс Мазерел Пабло Пикасо Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика. Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г.[1] Бил е главен редактор на в. "Стършел". Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович".[2]. От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството, изложени в Националната художествена галерия.[3] Член на ЦК на БКП от 1976 г. Подпредседател от 1967 г. и заместник-председател от 1972 г. на СБП. Член-кореспондент на БАН от 1974 г. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. В една от последните си книги - "Людмила", дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на 20 век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му "Лека ни пръст" и "Писмо от мъртвец", изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много "идеологически заблудени" български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си "подлец и полемист от висока класа", "човекоядец", "дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов".[7] Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича "талантлив угодник".[8] Радой Ралин му лепва прословутия прякор "Погодил Номерайнов"

Ключови думи: Б.Райнов, Едгар Дьога, Александър Стайнлен, Франс Мазарел, Пабло Пикасо