Хроника на узряването

Владимир Полянов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 369
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

Владимир Полянов Полянов, Владимир (псевд. на Владимир-Георги Иванов Тодоров) (Русе, 6.05.1899- София, 4.12.1988). Родът на П. по бащина линия произхожда от Горна Оряховица. Бащата на писателя е собственик на магазин за платове, но фалира. Този факт се отразява зле на цялото семейство. По-късно П. го използва за основа на някои свои творби. Майката на писателя е от рода Красналиеви (според "Четите в България" на З. Стоянов прадядото на П. е членувал в Русенския революционен комитет). През 1904-1905 г. семейството се премества в София. Тук П. завършва Първа мъжка гимназия (полукласически отдел) (1919). Следва медицина в Соф. ун-т. (1919-1921), в Грац, Австрия (1921) и в Мюнхен (1922-1923); философия във Виена (1922). Завършва дипломатическо-консулския отд. на Свободния унив. в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Работи в Нар. библиотека в София (1924); секретар на гл. директор на железниците (1924-1934); чиновник в М-во на нар. просвета (1937, 1939-1941); дир. на Нар. театър в София (1941-1944); дир. на Държ. театр. школа (1942-1945). Доброволец във II св. война. Режисьор е в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Нар. театър за младежта в София (1947-1951), Пловдив (1951-1957) и Перник (1957-1960). Дир.-режисьор на театрите в Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965), гл. режисьор на Родопския театър в Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар на Бълг. П.Е.Н. клуб (1926-1932). Сътрудничи с разкази, поеми в проза, фейлетони, статии, рецензии, очерци и откъси от романи и повести на сп. "Будилник", "Художествена седмица", "Сила", "Златорог", "Завети", "Кооперативна защита", "Българска мисъл", "Изкуство и критика", "Хиперион", "Светулка", "Венец" и др.; на в. "Слово", "Ек", "Развигор", "Литературен глас", "Литературни новини", "ЛИК", "Вестник на жената", "Звено", "Кормило", "Златоструй", "Изгрев", "Отечествен фронт", "Литературен фронт" и др. Първата му отпечатана творба е разказът "Нанàй марò" (1918, сп. "Сила"). Отрано се увлича по театъра и високо цени "Богомилски легенди" на Н. Райнов. Творчеството му е голямо по обем и жанрово разнообразно. Автор е на разкази, поеми в проза, фейлетони, повести, романи и пиеси; на статии по актуални лит. и театр. въпроси, рецензии, очерци и научно-попул. статии. Ранното творчество на П. се свързва с диаболизма. Той предлага немалко възможности за изграждане на сюжети, в чиято основа е фантастичното като изразно средство. В творбите му се откриват елементи на макабризъм; има и произведения, решени изцяло в духа на криминалната литература. Използва техниката на кинематографичността. Неизменна особеност на поетиката му е игровото начало. П. е определено градски писател, а в ежедневието търси необичайното, екстремното. "Двойникът" е герой, който се открива в доста от творбите му. "Раздвоените" персонажи персонифицират необикновеното. По собствените му думи П. се интересува от "неуловимото". От една страна, се усеща връзката на творчеството му с изразните възможности на експресионизма, от друга, то е белязано от социалната криза през 20-те г. Така "диаболизмът" на П. се превръща в средство за отреагиране на негативите в живота на човека. Сам споделя, че към поетиката на диаболизма го е насочила атмосферата в Австрия, където сецесионът преобладава в живописта, а във филмите се търси по-голяма психологическа задълбоченост и остра сюжетност. Пребиваването му в Германия и Австрия индиректно определя и въздействието на европ. култура върху творбите на П. - кинопоетиката и прилагането на някои нейни особености (монтажност, ремарки, кадриране на отделните епизоди). Важни за осмисляне на творчеството му са сборникът "Момичето и тримата", повестта "Детето" и романовата трилогия "Слънцето угаснало", "Вик" и "Черните не стават бели". В тях могат да се проследят особеностите на прозата му като цяло. Това е новият тип психологизъм - индивидуален, но и отчитащ социокултурната акцентираност както в пространството, така и във времето. "Детето" е с автобиографичен елемент и отразява разрухата на едно семейство. Централният проблем в романовата трилогия е пътят на интелигенцията, нейните лутания и големият крах на илюзиите в следвоенното време. На истор. тема е "Хроника на узряването" - книга за царуването на Фердинанд, за нац. катастрофа и злощастната съдба на народа ни. Писател с голяма ерудиция и богата литературна култура, П. е сред първите, популяризирали фантастичния жанр в нашата литература. През 1920 съвм. със Св. Минков създава библ. "Галерия на фантастите". П. е съставител и съавтор на антология "Пет години" (1925). Важно е да се отбележи, че Полянов е автор и на комедии, исторически приказки, очерк за Крали Марко, драматизации по романи на наши и чужди писатели, художествени произведения на географска тематика. Като режисьор той поставя над 80 пиеси от български и чужди автори. Превежда худ. литература от англ. и нем. ез. Негови произведения са преведени на гр., ит., нем., рум., рус., сърбохърв., тур. и др. ез. Псевд.: Пикадор, Г. Полянов, С. Слав, Флорински.

Ключови думи: хроника, узряването, Владимир, Полянов