Характери

Теофраст

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Планета-3
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 112
Корици:: Меки
Преводач:: от старогръцки Богдан Богданов
Поредици и библиотеки:: Пъстър свят
Категория:: Философия, естетика и етика
Тегло (гр.):: 110
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 162
Дебелина (мм):: 8
ISBN:: 9549045528

Библиотека "Пъстър свят" на издателство "Планета 3" има за цел да представи кратки произведения в проза от именити автори на старогръцката и римската древност, които продължават да будят любопитството, защото са леко и занимателно четиво или защото са добри съветници по всекидневните въпроси на междучовешките отношения. Сред тези любопитни книги са Езоповите басни, "За приятелството" и "За старостта" от римския оратор Цицерон или пародийните романи на сатирика Лукиан. "Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. "Характери" на Теофраст са от ония значителни творби в световната литература, които имат и буквален смисъл. - Богдан Богданов Теофраст (около 370-285 г. пр.н.е.), роден и живял в Ересос на о-в Лесбос, е ученик на Аристотел в Перипатетическата школа. Неговото рождено име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора "Теофраст" ("божествен израз"), даден му по преданието от Аристотел заради елегантната му реч. На млади години отива в Атина и първоначално учи в училището на Платон. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го "бащата на ботаниката" заради неговите трудове за растенията. След смъртта му атиняните го почитат с публично погребение. Негов наследник като началник на училището е Стратон. Неговите интереси са много - от биология и физика до етика и метафизика. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас - "Historia Plantarum" и "За растенията" - имали голямо влияние за науката по време на Ренесанса. Други оцелели негови творби са "Характери", "За чувствата", "За камъните" и фрагменти от "Физика" и "Метафизика". Теофраст учи граматика и езици и продължава работата на Аристотел по логиката. Разглежда пространството като подредба на телата, времето като случайно движение и движението като необходимо следствие от всяка дейност. В етиката той разглежда щастието като зависещо от външно влияние и също като добродетел, и казва, че "животът се управлява от щастието, не от мъдростта".