Лапидариум

Ришард Капушчински

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 150
Корици:: Меки
Преводач:: от полски Благовеста Лингорска
Категория:: Есеистика
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

Култура - Брой 36 (3181), 27 октомври 2017 Ходене по буквите След "Лапидариум" (1993) и "Лапидарии" (1998), вече разполагаме с пълен набор от фрагментите на най-големия полски журналист на ХХ век и изобщо един от най-ярките автори в съвременната история. Бих рискувал с твърдението, че тези фрагменти имат силата да упражнят върху журналистите онова влияние, което върху поетите упражняват фрагментите на Атанас Далчев - стига да бъдат прочетени, разбира се. Този том, заедно с "Автопортрет на репортера. Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХI век. Другият", също "Сонм", са безупречни учебници по репортерство и журналистика. С какви други такива разполагаме? Още повече, че жанрът на литературния репортаж е на практика недоразвит у нас - или, по-просто казано, евтини репортажи днес се подвизават на сцената, самоетикетирани за "по-престижно" като разкази. А и творчеството на Капушчински разчита на по-сложна и старомодна технология: една написана страница се появява след сто прочетени. Както и се дължи на способността на журналиста да бъде и антрополог, социолог, философ... Да живее живота на хората, за които пише - да се облича, да се храни, да пътува като тях. Да описва света, не да му помага. Това подчерта на представянето на книгата в журналистическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Божена Дудко от "Газета Виборча", секретар на международната награда "Ришард Капушчински" за литературен репортаж. (Прочее, преди "Нобел"-а, Светлана Алексиевич има и тази награда за творчеството си в традициите на Капушчински.) "Това не е професия за циници", беше патосът на срещата. И действително, как да пишем, без да лъжем и без да залитаме по реторически хватки? Как да защитим своите герои - или поне да не им навредим? След Италия, където Ришард Капушчински е преведен изцяло, България е втората страна в света, която вече разполага с 15 от неговите прочути книги. Тук той получи и първата си докторска титла. Не изглежда обаче да е прочетен и разбран достатъчно, ако застанем пред първата вестникарска будка - а и у нас нетърпимостта към независимата журналистика, правена от независими личности, е очевидна. В "Лапидарии IV, V, VI" се докосваме до прочетеното и преживяното от Ришард Капушчински при стотиците му пътувания по света, при срещите му със знаменитости и най-обикновени хора. Ерудицията му на международник е феноменална и принадлежи на епоха, която днес напускаме. Божена Дудко, прочее, разкри едно от условията жителите на Третия свят да му се доверяват: Полша никога не е притежавала колонии или поне не и в Африка. Затова и Капушчински стана може би най-красноречивият свидетел на деколонизацията. "Човекът измисля фантоми, а те по-късно го убиват. В този смисъл, всеки човек е самоубиец", пише прочутият поляк - и до смъртта си посочваше същински врагове като бедността и глада. Като едностранчивостта, щампата и монотонизацията на монополизираните медии. (Аз поне не подозирах, че Ришард Капушчински е бил поет, плах поет, автор на две прецизно подготвени лирически книги. Дано и те излязат тук.) Марин Бодаков

Ключови думи: Лапидариум, Ришард, Капушчински