Деде-агачь

Колектив

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Език:: Руски
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Година:: 1878 г.
Антикварна:: Да
Език:: Руски
Страници:: 2
Категория:: Карти и атласи
Ширина (мм):: 340
Височина (мм):: 440

Руска военна карта от периода на Руско-турската война, без датировка, топонимите са на руски език. Картата е съставена от шест хартиени фрагмента върху текстил. Включва районите от днешна Гърция и по конкретно крайбрежие с град Деде-агачь, днес Александруполис. Дедеагач е сравнително нов град с кратка история. През 1847 година на мястото на града е съществувало кафене и караулен пост против контрабандисти. След 1850 година рибари от околни села се събират на това място и образуват малко село, наречено Дедеагач, което в свободен превод от турски означава "старо дърво" или "дърво на отшелник". Според една версия името произхожда от вековния дъб, под сянката на който е живеел и/или се е намирал гробът на турския отшелник на име Деде, а според друга в тази местност е имало много дървета по крайбрежието. През 1870 година започва строежът на железопътна линия, свързваща пристанището Дедеагач с Одрин, а по-късно със Солун и с Цариград. Железницата дава силен тласък за развитието на града. В 1877 година в града влизат руски войски през Руско-турската война и остават до края на мандата си по Берлинския конгрес. Тогава от руски инженери е изработен благоустройствения план на града. C него е развита мрежата от характерните прави широки булеварди, ориентирани перпендикулярно на морския бряг, на която градът се радва и днес. С участие на руски инженери е построен и прочутият Фар на Дедеагач. В 1897 г. е посрещнат прочутият Ориент експрес идващ от Солун и заминаващ към Одрин. В 1888 година под натиск от местните българи в Дедеагач е открито архиерейско наместничество на Българската екзархия, като за пръв наместник е назначен Никола Шкутов, сменен в 1893 година от Дойчин Запрев, а по-късно от архимандрит Дионисий. В 1892 година при наместничеството на отец Запрев в града е открита българската църква "Св. св. Кирил и Методий", като особена заслуга за това имат братя Васил и Райчо Ковачеви от Райково, търговци на шаяци и гайтани, Петко Бобев и Браян Калоянов от Доганхисар, които са членове на българската църковна община в града. Българска църква "Св. св. Кирил и Методий", днес гръцка св. Елефтериос, е в градината при кръстовището на ул. Ипсиланти (Υψηλάντου) и ул. Проусис (Προύσης). През 1891 г. се открива и българско училище. През 1896 - 1900 година учител в Дедеагач е Кирил Совичанов, а в 1900 - 1901 година учители са Иван Липошлиев, Ат. Думчев, Иван Чонтев, В. Атанасов и Фания Ташкова, по-късно жена на Георги Сивриев в Одрин. През 1901 - 1902 година на мястото на двама напуснали идват Георги Василев и Д. Стамболов от Драбишна, който обаче е изгонен от властите в Драбишна и е заменен от Никола Лулчев. В 1902 - 1903 година нови учители са Ралю Стоянов, Иван Грудев, Стефан Николов, Ал. Стойков и Елисавета Шопова, а на следващата година нов учител е Георги Димитров от Скребатно, който замества Грудев като главен учител.[10] В Дедеагач през учебната 1905 - 1906 г. работят три български училища - две основни и едно трикласно "Св. св. Кирил и Методий". През 1909 година е избран първият български кмет на Дедеагач - Никола Табаков. В България При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дедеагач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев, подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша, Танев насочва войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци.[15] На 13 ноември и основните български сили - Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града.[16] По Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. градът е отстъпен на победителите. По време на Междусъюзническата война на 28 и 29 юни гръцката флота бомбардира града, [17] а на 12 юли 1913 г. гръцки войски окупират Дедеагач. По подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България. В покрайнините на Дедеагач през септември 1913 г. намират временно убежище 11 780 български бежанци от 17 села от околиите Гюмурджинска, Дедеагачска, Софлийска, Ференска и Ортакъойска. С тях имало добитък до 100 хиляди овце и кози, а едър добитък до 30 хиляди глави, коне и мулета до 25 хиляди.[18] След включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. градът е бомбардиран от британския флот. На 1. Х.1919 над 20 000 българи се събират на протестен митинг в града срещу заплахата за откъсване от България, [19] но с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата. Според преброяването, извършено от френските военни власти през 1920 година, градът има 7222 жители, от които 3900 българи, 2500 гърци, 512 арменци, 165 евреи, 195 турци. Второ Българско управление В резултат на успеха на операция Марита в 1941 г. Гърция капитулира. На 20 април 1941 г. Втора армия заема Беломорието и областта отново е българска. Българската войска отново влиза в Дедеагач. С акт на Народното събрание от 14 май 1941, точно 21 години от печалната дата когато градът е даден на Гърция, Дедеагач заедно с цялото Беломорие отново е част от България, второ по значение българско пристанище на Бяло море след Кавала и база на Българския беломорски флот. Българин отново е кмет на Дедеагач - Иван Попянчев.[23] След примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските войски са оттеглени. Гръцкият суверенитет над Дедеагач и останалата част от Западна Тракия е потвърден с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. През 2011 г. българската общност в града създава свое дружество, на име: Културно - образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия. През 2013 г. към дружеството е създадено Българско неделно училище "Васил Левски".