Песен за зубъра

Микола Гусовски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Литературен форум
Град на издаване:: София
Година:: 1998 г.
Език:: Български
Страници:: 64
Корици:: Меки
Преводач:: от белоруски Андрей Германов, Найден Вълчев
Художник:: Олга Паскалева
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 170
Височина (мм):: 240
ISBN:: 9548121913

Поема. из ПЕСЕН ЗА ЗУБЪРА Стария свят изучавах по книги славянски, руски писания с кирилски букви стъкмени. В гръцката азбука нашият прадед за своя собствена полза и нашенски звуци е вплитал, докато чуждата азбука станала наша. Но при животните бит и обичаи биват много и всякакви. Както и в нашия разказ. Що се отнася до зубъра, него едничка нашата родна природа е спастрила - чудо само по наште места под звездата Полярна. Плиний например е писал за зубъра, още за тура: "Тур и бизон (а по местному зубър) се срещат само в гори първобитни." И умните казват - сочи пак той, че по ярост, по злоба и сила този гигант на горите не знае съперник. Той и в просторите руски, а също и полски, цар си остава на всичките други животни. Плиний е знаел и тура, и зубъра значи, тъй че напразно ги смятаме за непознати. "Див и опасен, със гривата дълга, това е зубърът, брат на бизона", свидетелства Плиний. Малко е то, но е вярно. А ти като искаш - поразрови се из книгите, ще донаучиш. Аз предварително знам, че ще има закачки: "Детски брътвежи. И ние сме чули и чели..." Който не знае снега ни и нашия бик не е виждал право в очите, разбира се, няма да вярва. Важно е другото. Да го разкажем на всички. Ще ти се смее глупакът, но умният ще ти завиди. Всъщност за зубъра всеки ловец ще ви каже. Само попитай - до трети петли ще говори. Що се отнася до мене, аз мойте геройства свърших. Остана ми само едничка утеха - старите спомени. С мисъл летиш бързокрила денем и нощем към родния край. В паметта си виждаш прекрасното време, когато в недрата горски се беше изгубил, далече от всички... Кой ще те чуе? А времето бяга ли, бяга. Гониш ти, смъртният, времето, вече изтекло, ала напразно - не можеш назад да го върнеш. Живият пясък пропада в бездънната вечност. Но да побързам и зубъра, барем на книга, да се опитам да хвана пред вас за рогата. Страшно е все пак: книжовните как ще учудя? Всичко познават, какви ли не книжки са чели...

Ключови думи: песен, зубъра, Микола, Гусовски