Слънчев часовник

Ян Парандовски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Твърди
Преводач:: от полски Лилия Рачева
Художник:: Петър Терзиев
Поредици и библиотеки:: Когато бях малък № 24
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 14

Разкази за деца. Ян Парандовски (11 май 1895 - 26 септември 1978) е полски писател, есеист и преводач. Най-известен със своите произведения, свързани с класическа античност, той беше и президент на полския ПЕН клуб между 1933 и 1978 г., с почивка през Втората световна война. Ян Парандовски е завършил гимназия Ян Длугош, Австро-Унгария (сега Лвов, Украйна). През 1913 г. започва обучението си в Университет в Лемберг, във философския отдел. Там учи философия, класика филология, археология, история на изкуството, и Полска литература. Учението му е прекъснато от Първата световна война, по време на която е интерниран в Русия и преподава в училища в Воронеж и Саратов. От 1920 г. продължава обучението си, а през 1923 г. получава магистърска степен по класическа филология и археология. От 1922 до 1924 г. той е литературен ръководител на издателя Алфред Алтенберг, за когото организира поредица от преводи на класически произведения и поредица "велики писатели". През това време той често е бил кореспондент на редица полски вестници и списания, включително Сутрешен вестник, Литературни новини, и седмичното - "Дъга". Между 1924 и 1926 той пътува до Гърция, Франция и Италия. От 1929 г. живее във Варшава, където първоначално е бил редактор на месечния, Варшавски дневник. През 1930 г. става член на полския ПЕН клуб, а през 1933 г. и негов президент. В 1936 Летни олимпийски игри в Берлин той получи а бронзов медал за неговата книга, Олимпийският дискус, и през 1937 г. получава "Златни лаври" на Полската литературна академия за изключителни литературни постижения. Между 1937 и 1938 г. той е бил редактор в държавното издателство за учебници и е създал образователната поредица - Страхотни хора. След началото на Втората световна война той участва в културния ъндърграунд. През годините 1945 - 1950 той поема катедрата по класическа античност, след това катедрата по сравнителна литература в Католически университет в Люблин. Става редовен член на Warszawskie Towarzystwo Naukowe (в свободен превод, Варшавска асоциация на науките). През 1948 г. организира Световен конгрес на интелектуалците във Вроцлав, след което се завръща да живее във Варшава. През 1958 г. Ян Парандовски организира Международна конвенция за преводачи във Варшава, а през 1962 г. става заместник-председател на International PEN. През 1964 г. получава полската държавна награда от първа степен и през същата година е подписал Писмо от 34 учени и писатели в защита на свобода на словото. През 1976 г. той получи почетна докторска степен в Християнска философия от Католическия университет в Люблин (KUL). През 1988 г. е основана награда в негова чест - наградата Ян Парандовски и се присъжда ежегодно от полския ПЕН клуб за примерни исторически писатели. Пише и детска литература.