Манифест персонализма

Эмманюэль Мунье

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова книга, подходяща за подарък.
Език:: Руски
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Республика
Град на издаване:: Москва
Година:: 1999 г.
Език:: Руски
Страници:: 559
Корици:: Твърди
Поредици и библиотеки:: Мыслители ХХ века
Категория:: Философия, естетика и етика
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 220
Дебелина (мм):: 30
ISBN:: 525002694

Издание включает важнейшие произведения Э. Мунье (1905 - 1950), основоположника и главного теоретика французского персонализма. Созданные в драматический период истории Франции они ярко передают колорит времени. В них развиты основные темы персоналистскойфилософии: духовных мир личности, межчеловеческое общение, свобода и необходимость, вера и знание, выбор и ответственность. С позиций личностного существования рассматриваются также проблемы социальной революции, государства, власти, демократии, национальных отношений. Главной же темой остается положение личности в современном мире, смысл ее жизни и деятельности. Большинство произведений, вошедших в издание, впервые публикуется в переводе на русский язык. Для читателей, интересующихся историей современной философии, проблемами культуры. Еманюел Муние (1905-1950) е френски философ и християнски персоналист, основател на сп. Еспри, създадено през 1932 г. като теоретичен орган на френския персонализъм. Според Муние персонализмът е философско, морално и социално учение, което признава абсолютната ценност на личността. Човешката личност е "първична реалност", тя е "главен обект и необходимо съдържание на философията". Муние прави категорична разлика между личност и индивид. Ако индивидът е изолиран човешки "Аз", потънал в своя вътрешен свят, личността е най-висшата духовна същност, единствено съобщима в света. Личността е активна, насочена в служба на човечеството, но и открита за духовно усъвършенстване, открита към трансцендентното. Ето защо, макар и да споделя общата за екзистенциализма идея за "ангажираност", Муние внася в това по-нятие важни корекции. Личността не е "захвърлена в света" (както настоява Сартр), не е враждебна на историческия и социален свят, а е разумно въвлечена в него, преобразувайки го, в съответствие с автентичния проект на човека, открит за Бога. Сред по-известните му книги, освен познатия на българския читател Увод в екзистенциализма, София, Славика, 1993, са и: Манифест в служба на персонализма (1936), Малро, Камю, Сартр, Бернанос. Надеждата на отчаяните (1953), Малкият страх на ХХ в. (1954) и др.

Ключови думи: манифест, персонализма, Эмманюэль, Мунье