Лаутаро

Младият освободител на Арауко

Фернандо Алегрия

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Печати от читалище, отлично запазена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1976 г.
Език:: Български
Страници:: 127
Корици:: Твърди
Преводач:: от испански Емилия Юлзари
Художник:: Венелин Вълканов
Категория:: Исторически романи
Дебелина (мм):: 10

Това е една от първите творби на чилийския писател Фернандо Алегрия. Лаутаро (на мапуче: Lef-Traru "бърз ястреб") (испанско произношение: [lawˈtaɾo]; 1534? - 29 април 1557 г.) е млад войн мапуче, известен с това, че е водил местната съпротива срещу испанското завоевание в Чили и разработване на тактики, които ще продължат да се използват от племето по време на продължителната война Арауко. Лаутаро е заловен от испанските сили в ранната си младост и прекарва тийнейджърските си години като личен слуга на главния конкистадор Педро де Валдивия, но успява да избяга през 1551 г. Обратно сред своя народ той е обявен за вожд и повежда воините към поредица от победи срещу испанците, завършили с битката при Тукапел през декември 1553 г., където Педро от Валдивия е убит. Избухването на чума от тиф, суша и глад попречва на мапуче да предприемт по-нататъшни действия за изгонване на испанците през 1554 и 1555 г. Между 1556 и 1557 г. малка група, командвана от Лаутаро, се опитва да стигне до Сантяго, за да освободи цяло Централно Чили от испанско управление. Опитите приключват през 1557 г., когато е убит в засада от испанците. Днес Лаутаро е почитан сред мапуче и чилийците, които не са мапуче, заради съпротивата му срещу чуждото завоевание, робство и жестокост.

Ключови думи: История на Чили, Валдивия, Лаутаро, конкистадори, Сантяго де Чили