Българи. Книга 1-2 - 1973 г. - 528 стр.,
Българи. Книга 3 - 1975 г. - 336 стр.
Съдържа очерци за: Паисий Хилендарски, Георги С. Раковски, Васил Левски,
Георги Бенковски, Захарий Стоянов, Кольо Фичето, Иван Вазов, Атанас Узунов, Коста
Паница, Гоце Делчев, Антон Страшимиров, Яне Сандански, Борис Дрангов, Георги Кирков,
Георги Димитров, Станке Димитров, Александър Стамболийски, Петко Д. Петков, Георги
Шейтанов, Гео Милев, Христо Ясенов, Коста Янков, Никола Йонков Вапцаров,
Владимир Заимов, Владимир Димитров - Майстора, Илия Бешков, Иван Хаджийски, Стоян
Загорчинов и др.

Ефрем Спиров Каранфилов, български литературен критик, есеист, публицист, е
роден на 27.11.1915 г. в град Кюстендил. Внук на фолклориста Ефрем Каранов. Завършва
гимназия в Кюстендил, Военното училище в София и право в Софийския университет "Св.
Климент Охридски" (1943-1947). Участва във Втората световна война като началник щаб
на бригада "Гоце Делчев". Като ученик е главен редактор на сп. "Ученическа мисъл".
Печата от 1938 г. (сп. "Философски преглед"). Сътрудничи на редица списания, сред
които "Българска реч", "Светлоструй" и др. След 09.09.1944 г. е редактор на сп.
"Народен комисар", преподавател в Школата за запасни офицери "Христо Ботев", старши
редактор в Държавно военно издателство. От 1957 г. е член на редакционната колегия
и завежда отдел "Теория и критика" на сп. "Пламък".
От 1959 до 1960 е главен редактор на списанието. Ст. н. с. в Института за
литература от 1961 г., професор от 1967 г. Научен секретар на Института (1963-1966).
Директор на изд. "Български писател" (1966-1968), заместник-председател на СБП
(1968-1970), главен редактор на сп. "Пламък" (1970-1972), на в. "Литературен фронт"
(от 1973). Секретар на СБП (от 1972). Заместник-директор на Единния център за език
и литература (1972-1974).
Съпруг на писателката Лада Галина. Безпартиен. През 70-те г. заедно с писателите
Серафим Северняк и Васко Жеков се обявява срещу превръщането на Рилския манастир
в туристически комплекс. Инициатор за издаване творческото наследство на Иван
Хаджийски. Заслужил деятел на културата (1970), народен деятел на културата (1974),
носител на Димитровска награда (1972), академик (1989).
Автор на книгите: "За свободата" (очерк, 1955); "Войникът в строя и в
литературата" (статии, 1956); "Поезия в прозата" (очерци, 1957); "Андрей
Гуляшки" (очерк, 1958); "Езиковият шаблон в литературата" (студия, 1959); "Сенки
от миналото" (есета, 1960, 1963); "Съвременност и майсторство" (студии, 1963);
есеистичната трилогия "Герои и характери" (1962-1967), включваща: "Мечтатели"
(ч. І, 1962), "Раждането на подвига" (ч. ІІ, 1964), "Творци" (ч. ІІІ, 1967);
"Български поети" (литературно-критически портрети, 1965); "Литературно-критически
статии. Избрано" (1965); "Под пагона - човекът" (статии, 1966); есеистичната
трилогия "Българи" (1968-1980); "Съвременност и белетристика" (статии, 1969);
"В служба на родината" (1971); "Минало и съвременност" (есета, 1972); "Творецът и
патриотът. Георги Димитров пред Лайпцигския съд" (очерк, 1973); "Владимир
Димитров-Майстора" (1973); "Съвременност и литературни жанрове" (статии, 1973);
"Избрано. т. І-ІІ" (1975); "Най-българското време. Книга за "Записките" (1976);
"Корените и колелата" (1977); "Сенки от миналото" (1978); "Писатели и мемоаристи"
(1980); "Книга за народната съдба" (1983); "Трибуни и поети" (очерци, 1983); "Избрани
произведения в три тома" (1985); "Литературна анкета" (автор - Драган Ничев) (1985);
"Заради живота. Как умират героите на българските писатели" (1987); "Следи по
изминатия път" (фрагменти, 1989); "Моят Иисус" (1992); "Избрано" (1999) и др.
Негови статии са превеждани на руски, украински, румънски, китайски, чешки, немски,
испански и други езици.
Умира на 23.03.1998 г. в София.