Виждам планина

Христо Банковски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Печат и номер от лична библиотека. Едва забележими следи от времето по корицата. Нечетена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 190
Корици:: Твърди
Категория:: Поезия
Формат:: 60/84/16

Лирика. "И до днес връщането към трагичния завършек на поета Христо Банковски с неговото самоубийство ми причинява болка. И не бих разказвал за него, ако той не докосваше темата за човешкото равнодушие и бягство от чуждото страдание, каквито тогава неволно проявих и аз към този млад и талантлив поет, отразил с гибелта си жестокостта на времето ни... В описанието, което прави при огледа на стаята и личните вещи на Банковски след смъртта му, Йордан Милев пише: "... Отворихме черното куфарче, което мълчаливо ни чакаше край леглото. Заприлича ми на черна кутия, която откриваме след самолетна катастрофа. И какво имаше в нея: черно бельо, черни чорапи, две черни химикалки, черен бележник..." Знае ли човек с какви догадки може да превиши земните си права, за да научи повече от допустимото и с това да стори грях пред небето и мъртвия? И знаем ли дали смъртта не е и поука за живия, скръбта - прослава на най-силните духом, а страданието - усъвършенстване на човешкия дух и воля? И ако разказах всичко това, направих го от желание до обгърна с поглед неразгадаемата черта, отделяща само с една крачка горчилката на живот от бленувания покой на отвъдното. Тази крачка, която само най-изтерзаните души правят сами... Въпреки всичките ни усилия "смъртният идол" на поета Христо Банковски ще остане вечно неразбран, необяснен и загадъчен като мъдрото тайнство на смъртта. Защото за нея се иска притежание на друг разум, който живите нямат. С него са дарени само прекрачилите отвъд, сред които е и светлият страдалец Христо Банковски". Да, бяхме още в зенита на "светлия хоризонт" на комунизма и не можеше да се говори за душевни страдания, депресия, самоубийства, насилническа смърт и пр. Отнесеше ли се подобно деяние като това на Банковски към тази зорко пазена идеологическа догма, означаваше признанието, че те могат да бъдат валидни за обществен строй като комунистическия. При все това искам да завърша с един цитат от приятеля му Рангел Златков, взет от отзива му за Христо Банковски във в. "Пулс", бр. 11 от 16 март 1982 г. (Христо е роден на 8 август 1937 г. и умира на 22 май 1976 г.). Тогава Христо пита Златков: "Какви добрини направи днес? ", а Златков отговаря шеговито: "Добрини малко - лошотии колкото щеш", след което Банковски добавя: "А Демокрит е казал, че човек трябва да бъде добър или да подражава на добрите..." В своя спомен Златков казва: "Такъв беше Христо Банковски - талантлив в отношенията към хората, обичлив. Често ние, неговите приятели, си казвахме: "Да имаме Банчовата доброта! " За него добротата беше неизчерпаема, защото винаги се усъвършенства, придобива нови измерение съобразно епохата и времето. Но към нея трябва да се стремим. За Банчо максимата беше: "Вграждай себе си в добрини". И още е казвал Банчо за келнера, когато носел бутилка с вино: - Човек не трябва да прави само добро, но и да го прави добре..." Станко МИХАЙЛОВ

Ключови думи: Виждам планина, Христо Банковски, поезия