С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:

Сандокан и Яниш 5
Жестокост и великодушие 11
Кръстосвачът 20
Тигри и Леопарди 24
Бягство и бълнуване 35
Перлата па Лабуан 41
Оздравяване и любов 47
По следите на тигъра 53
Предателството 59
По стъпките на пирата 66
Джиро-Батол 71
Кануто на Джиро-Батол 81
Курс към Момпрацем 87
Любов и алкохол 93
Английският ефрейтор 98
Експедицията срещу Лабуан 105
Нощната среща 122
Двама пирати в една печка 130
Призракът англичанин 139
През горите 145
Пантерата и орангутанът 151
Пленникът 163
Яниш във вилата 170
Съпругата на Тигъра 188
В Момпрацем 197
Кралицата на Момпрацем 203
Бомбардирането на Момпрацем 209
По море 215
Пленниците 223
Бягството 231
Към Трите острова 236
Последната битка на Тигъра 246

***

Емилио Салгари (на италиански: Emilio Salgari, 21.08.1863 г.-25.04.1911 г. (47 г.)) е италиански писател на исторически и приключенски романи.

Въпреки че е автор на художествена приключенска литература, Салгари е сред малкото писатели на такава тематика, чийто произведения са цензурирани от Главлит. Причината за тоталитарната цензура на Салгари се основава на това, че през 1908 г. е осъществен филмов сценарий на романа му "Картаген в пламъци", на който епичен едноименен тричасов филм сценарист е Габриеле д'Анунцио.

Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ "Папуаси" (1883), и пише на издателя, че той вече има "няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър". След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романи и разкази.

Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е "италианският Жул Верн"; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.

Салгари сключва брак с Ида Перуци - по прякор "Аида" - с която е щастлив години наред и има четири деца. Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му. След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари.

Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки сепуку - по маниера на японските самураи.

През 1933 г. се самоубива и един от синовете на Емилио и Ида.