Генерал Никола Генев

Йоно Митев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки следи от употреба.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1966 г.
Език:: Български
Страници:: 157
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Бележити пълководци и военни дейци
Категория:: История и археология

Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913). Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание като член на революционния комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия. При подготовката на Руско-турска война (1877 - 1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III Опълченска дружина. Взема участие в боевете на връх Шипка. За проявена храброст е награден с войнишки "Георгиевски кръст" IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер. След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва първия випуск през 1879 г. На 10 май е произведен в офицерско военно звание подпоручик. По свое желание е разпределен в III Пехотна Радомирска дружина (наследила III дружина от Българското опълчение). През 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885) капитан Генев е командир на III дружина от II Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. От август 1887 г. е майор, а през 1892 г. е повишен в подполковник. От 1893 до 1900 г. е последователно командир на II Пехотен полк, на XVIII Пехотен Шуменски полк и VII Пехотен Преславски полк. От 1900 до 1904 г. е командир на I бригада в VI Пехотна Бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повишен в звание генерал-майор. По свое желание преминава в запаса. През Балканската война (1912 - 1913) генерал-майор Генев се връща в Българската армия. Назначен е за командир на Македоно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември същата година. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям турски десант. По време на Междусъюзническата война в 1913 година опълчението води военни действия срещу сърбите при Кочани и Царево село. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генев отново излиза в запаса на Българската армия. Никола Генев е един от офицерите, подписали протестното писмо до цар Фердинанд I против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.