"Романът "Ден последен" всъщност е по-стар по зараждане от легендата. За него, като се върна назад в спомените си, мога да кажа следното: държах последните си изпити по история в Софийския университет; залягах особено много върху българската история, преподавана тогава от покойния професор В. И. Златарски. И ето, при четене на неговите лекции аз попаднах на онова място от живота и дейността на Теодосия Търновски, когато той живее в Килифарския манастир до Търново. Един ден, като се моли, Теодосий има видение за поробването и гибелта на България. Това видение поразява така ума и сърцето на Теодосия, че той прекъсва молитвата си и облян в сълзи, отива да го разправи на своите ученици и последователи. Не зная защо, образът на този монах, който забравя мистичните си радости и плаче за съдбата на своята страна, ме порази тогава толкова силно. Този средновековен деятел доби ясна физиономия, но заедно с него заживя и цялото онова далечно и тревожно време. Крушението на нашата страна в XIV столетие сякаш бе станало вчера пред мене, пред очите ми, и тази трагедия бе трагедия и на отделни хора, които познавах и обичах..."
/Стоян Загорчинов/
***
Стоян Павлов Загорчинов е български писател.
Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва история в Софийския университет, продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910-12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в Софийския университет през 1915 г.
Междувременно взема участие във войните в периода 1912-1918 г. По време на Първата световна война (1915-18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-25) и по френски език във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията "Съвременна мисъл", "Българска мисъл", "Хиперион", "Съдба", "Изкуство и критика", "Изкуство", "Балкански преглед" и др.
Стоян Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест "Легенда за Света София" (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен" ("Отроци", "Иноци", "Юнаци") (1931-34), и на романите "Празник в Бояна" (1950) и "Ивайло" (1962), с които е продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.
Освен тези произведения, пише и няколко драматични пиеси:
1938 - "Първата сълза на Дон Жуан",
1943 - "Ръка Илиева",
1950 - "Байрактарят",
1964 - "Майка",
1965 - "Горски пътник", "Любов и подвиг", "Пленникът от Мундрага".
През 1956 г. издава сборника критически статии и очерци "Бразди", а през 1966 г. - мемоарната книга "Един живот в сянка".
Умира в гр.София на 31 януари 1969 г. (79 г.)
Ключови думи: Стоян Загорчинов, Ден последен, българска проза, история, класика, роман
