Ванина Ванини

Стендал

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: В много добро състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1971 г.
Език:: Български
Страници:: 232
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Алберт Коен
Художник:: Христо Брайков
Поредици и библиотеки:: Преводна литература
Категория:: Класика
Тегло (гр.):: 300
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 10

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е: Стендал - Познат и непознат... 5 Ванина Ванини - или някои подробности за последното събрание на карбонарите, разкрито в папските владения...15 Сандъкът и привидението. Испанско приключение... 41 Игуменката от Кастро... 63 Витория Акорамбони. Херцогиня де Брагано... 157 Мина фон Вангел... 181 *** Стендал (на френски: Stendhal), псевдоним на Анри Мари Бел (на френски: Marie-Henri Beyle), е френски писател. Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои. Роден е на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин. Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман "Пармският манастир" е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и "страстна" държава, отколкото възраждащата се Франция. Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен "За любовта". Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях. Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български). Бел използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като "Арманс", "Червено и черно", "Люсиен Льовен". Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата "На малцината щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му. В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло. Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия - монографията "История на живописта в Италия", пътеписите "Рим, Неапол, Флоренция" и "Разходки из Рим", както и на памфлета "Расин и Шекспир". Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.

Ключови думи: Стендал, Ванина Ванини, новели, световна проза, преводна художествена литература