Новели

Проспер Мериме

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки по кориците.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1971 г.
Език:: Български
Страници:: 206
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Ерма Гечева
Художник:: Асен Старейшински
Категория:: Чужда проза
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 12

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е: Матео Фалконе...5 Таманго...18 Двойна заблуда...39 Арсен Гийо...102 Кармен...147 *** Проспер Мериме (на френски: Prosper Mérimée, 1803 - 1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта "Кармен". Член на Френската академия от 1845 г. Роден е на 28 септември 1803 година (според други източници - 27 септември 1803) в Париж, Франция, в семейството на художници. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи гръцки, испански, английски и руски език, история и археология. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция. През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки. Мериме се сприятелява с графиня Мария-Емануела Кирпатрик в Испания през 1830. Когато Евгения де Монтихо, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор. Умира на 23 септември 1870 година в Кан на 66-годишна възраст. Мериме се увлича по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като най-вече се вдъхновява от Испания и Русия. През 1825 публикува първото си произведение "Театърът на Клара Гасул", а първата си пиеса "Кромуел" пише на 19-годишна възраст. Най-значителен принос към френската литература имат шедьоврите му от по-късно време, като "Летопис за царуването на Шарл ІХ" - най-достоверното от всички исторически повествования от епохата на романтизма, и "Кармен" - най-знаменитата френска новела, връх в световната литература. Всички произведения на Мериме са пропити от дълбок песимизъм, за тях са характерни култът на чувствата и решителното действие, вниманието към детайлите и хладната безстрастност на разказа.

Ключови думи: Проспер Мериме, Новели, френска художествена литература, френски романи, литературна класика